Виното е страст, любов, умения, но най-важното е да има с кого да го споделиш. С тази философия Борис Борисов от Велики Преслав вече 24 години усъвършенства вкусове и създава разпознаваем стил в калифорнийски винени изби. Клиентите пък, запечатили емоции и спомени от срещи около бутилка споделено вино, се доверят на уменията му.

В далечната Жанвиденова зима (1996/97г.), когато инфлацията опразва джобовете и лишава от перспектива много граждани, Борис случайно научава за американска студентска програма в областта на селското стопанство и винарството и грабва сполетелия го шанс. В Калифорния започва работа в голяма винарска изба – с речников запас от двеста думи и мечти, докосващи небесния таван, той чисти най-напред хранилището на отпадните води. “Нямах дългосрочни планове, просто ми беше интересно да отида там. След шест месеца ми се отвори работа в Нова Зеландия, тъй като програмата изтече, но можеше да бъде подновена следващата година. После се прибрах за малко в България, за да се озова отново в Съединените щати”, връща се към началото той.

Впоследствие Борис Борисов работи в много изби в прочутите винарски райони Сонома и Напа в Калифорния. Междувременно надгражда наученото от практиката в колеж, където изучава управление във винопроизводството и лозарството. А професионален шанс го среща със световноизвестния учен в областта на лозарството проф. Анди Уокър, с когото си сътрудничи, докато е на работа в голям лозов разсадник в щата.

Работа в дегустационна зала, консултант, помощник технолог – това са някои от позициите, чрез които опознава винената индустрия. Има ли обаче нещо, на което българският специалист успява да научи американските си колеги?

В Съединените щати Борис Борисов развива ученическото си увлечение по фотографията. В невероятно красивия “Златен щат”, както наричат Калифорния, той запечатва гледки от високия 4421 м връх Уитни до любимата му “Долина на смъртта”, която с простора, пустотата и оскъдната растителност вдъхва усещането за друг свят. И тъй като е любител и на пътешествията, новата му страст е да обикаля американските щати с голям камион.

Борис Борисов казва, че в последните години все повече се заседява в България. В родния си Велики Преслав обича да участва в исторически възстановки, организирани от клуб “Традиция”. “Голяма тръпка е, това е социализация на много хора с различни интереси”, определя заниманието той. След 20 години вижда живота си предимно тук, но ще се връща и отвъд Океана. Едно е сигурно - където и да се намира, ще бъде щастлив и винаги оптимистично настроен човек.

“Всичко е шанс, възможност и късмет – добавя той. – Не мисля, че човек трябва да съжалява за нещо. Той е господар на собствената си съдба и не бива да разчита на правителството или на други странични неща. На това ме научи Америка, докато българите все очакваме държавата да ни оправи. Хората там са по-прагматични и разчитат най-вече на собствените си усилия – просто интересна съпоставка между два свята.”

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Жулиета Герова от БНР-Шумен)

Снимки: личен архив