Мекото за сезона време и липсата на сняг повдигат тревожния въпрос за климатичните промени и човешката намеса в спасяването на този привидно необратим процес. Още повече че 15-те най-топли години на планетата са регистрирани именно през последните две десетилетия, според данните на WWF.

Климатолозите у нас установяват все по-дълги периоди на засушаване, следвани от бури и наводнения с разрушения и жертви. Южно от Стара планина климатът постепенно се преобразува в средиземноморски, докато на север плодородните земи бавно опустиняват. Снегът пък идва едва след Коледа и количеството вода, с което разполагаме през годината, намалява.

Наистина ли глобалното затопляне вече е факт?

“Като статистическо изражение действително наблюдаваме повишаване на средните температури, но това е тенденция, характерна за целия свят – отговаря климатологът от СУ “Св. Кл. Охридски” гл. ас. Христо Попов. – Налице обаче са регионални различия – на някои места, като Сибир, температурата се увеличава значително повече, докато в други райони около екватора наблюдаваме понижаването ѝ. През изминалия век в северното полукълбо имаме няколко периода, в които температурата е била по-висока, а след това между 1961 и 1990 г. е настъпило захлаждане. Сега живеем в климат, отличаващ се с по-високи средни температури спрямо предходния етап.”

В последните години в страната ни се люшкаме между различни метеорологични крайности – включително оскъдна снежна покривка посред зима, както е сега, в планините. Климатологът потвърждава, че в момента времето наистина е малко по-топло от обичайното, но уверява, че в края на месеца ще усетим зимата. А що се отнася до останалите аномалии на времето:

“Това донякъде е свързано с климатичните промени – продължава Христо Попов. – Всъщност подобно редуване на засушавания с резки наводнения и поройни валежи са регистрирани през последните сто години – например в периода 1931-1960 г., както и в по-ранния между 1928 и 1930 г. Така че от гледна точка на века, в който живеем, това не е толкова нетипично. По-скоро климатичната система се завръща към начина на функциониране през този по-предишен период, който отдавна е отминал и много хора вече не го помнят.”

И въпреки успокояващата прилика с отминали периоди, климатологът е убеден, че в следващите сто години затоплянето ще продължи. А сред от най-засегнатите екосистеми от промените в климата у нас ще бъдат горите, казва доц. Момчил Панайотов от Лесотехническия университет.

“България е една от страните в Южна Европа, и според климатичните модели можем да очакваме доста неприятни изменения – по-чести суши, горещи вълни през летните периоди, промяна на режима на валежите в някои месеци, общо повишаване на температурите – добавя той. – Всичко това се очаква да окаже много сериозен ефект, особено върху природните екосистеми, и събития като случилото се под южните склонове на Балкана (наводнението в карловските села през септември м.г. – бел. ред.) да зачестят. Така че подобни екстремни прояви на климата могат неприятно да се отразят и върху начина ни на живот.”

Голяма част от територията ни е с изцяло горски системи – например разположения под Видин район, както и около Стара планина и Родопите, където животът на хората зависи изцяло от горите. Затова и, според специалиста, е логично тези екосистеми най-много да пострадат.

“Друго, което ще бъде сериозно засегнато, е земеделието – изтъква Момчил Панайотов. – Там обаче съществуват някакви варианти за реакция и чрез поливане, промяна на културите да се постигне по-бърза адаптация. Докато в горите адаптацията става много бавно, тъй като те са дълговечни системи и не може от днес за утре да сменим видовия състав на дърветата. Така че доста неприятни очаквания имаме за някои дървесни видове и това буди притеснение.”

И все пак може ли да се направи нещо? Оказва се, че да – опазване на старите гори и намаляване на дърводобива в тях, добро планиране на дейностите в горите, залесяване на нови гори... И макар България да се намира в един от най-сухите райони в Европа и да е застрашена от продължителни засушавания, Христо Попов съзира възможности във всяко събитие в природата. Според него затоплянето на климата би могло да се разглежда като шанс за отглеждането на култури, които обичат топлината. Освен това процесът да се превърне в повод да вземем мерки за опазване и пълноценно използване на водните ресурси, както и да намалим въглеродните емисии, ако искаме качествено да променим средата си на живот.

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Чавдар Златев, БНР-Ст. Загора и на Йорданка Петрова, БНР-Видин)

Снимки: БГНЕС