Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Ту е тиха и меланхолична, ту е дива и те кара да танцуваш" – Ингрид от Нидерландия за музиката ни

Снимка: Венета Николова

Тя е бивш служител на Нидерландските пощи, но сега е пенсионер и се е отдала на своята голяма страст – българската музика. 77-годишната Ингрид Вейнинга е нидерландка. Живее в Амстердам и не пропуска нито една репетиция на "Чубрица" – така се казва един от най-популярните хорове за български фолклор в чужбина.

Участниците в любителската група с име на нашенска подправка са с различни професии и националности, но това което ги обединява, е любовта към музиката ни. "От 8 години съм част от този състав, а преди това пеех в един балкански хор" – казва нидерландската хористка и добавя: "Това е усещане, което извира дълбоко от душата ми! Сигурно в предишния си живот съм живяла в България" – така Ингрид си обяснява невероятното чувство, което изпитва, когато изпълнява някоя българска песен. И още за магията на музиката ни:

"Тя докосва сърцето ми. Тя е меланхолична, дива, има всичко в нея!.. Тя е тиха на моменти, на други те кара да танцуваш… Тя има много лица, човек може да открие толкова неща в нея! Нашият хор наброява 28 души, имаме и трима инструменталисти. И е изненадващо, че имаме и мъжки хор. Пеем всички заедно, но те имат и отделен репертоар."

Ингрид не веднъж е гостувала в България и е пяла на българска сцена, заедно с "Чубрица". За последно участва в Националния събор на народното творчество в Копривщица през лятото на 2022-ра. Тогава хорът събра овациите на публиката, под диригентската палка на българката Светла Анастасова-Клайн, дългогодишен негов ръководител. Но нидерландските хористи са изправени пред сериозно препятствие. Защото техният език се отличава коренно от нашия във фонетично отношение. Ингрид пояснява:

"Произношението ви е много трудно с тези чужди за нас звуци, като гласната ви „а“, например – казва Ингрид. – Нидерландският език има твърди, гърлени звуци, за разлика от вашия. А аз не говоря български – нито разбирам езика ви, нито мога да разчитам азбуката ви. Но пък в нашия хор имаме 4 българки, които превеждат текстовете и ни обясняват как да произнасяме българските звуци. Те са много стриктни в това отношение и постоянно ни поправят. Така че, когато сред публиката има български зрители, те казват, че е невероятно до каква степен произношението ни е правилно!".


Често сънародниците на Ингрид я питали: "Защо пееш на език, който е толкова труден и никой не разбира?". Но за нея, нашата музика е ярко парченце от пъстрата мозайка, наречена България. Защото:

"Тук има колорит, всяка вечер отнякъде се чува музика. И не, не ми е прекалено силна, защото точно това липсва у нас, – казва Ингрид. – Ние, нидерландците, сме прекалено стриктни и скучни – да не се вдига шум, случайно да не те забележи някой… Но по този начин животът е еднообразен, плосък, така както и релефът на страната ни е плосък. Освен това ми допада, че България не е толкова населена като моята страна, която гъмжи от народ и от трафик. Ние имаме прекалено много жители за такава малка държава. А у вас природата е толкова красива, имате си всичко – планини, полета с трева, прекрасно крайбрежие…" – казва в заключение Ингрид Вейнинга.

Вижте още:

Снимки: Венета Николова

По публикацията работи: Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свобода Бъчварова

Отбелязваме един век от рождението на писателката и сценариста Свобода Бъчварова

"Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край". Думите са на писателката и сценарист Свобода Бъчварова, от чието рождение на 11 януари се отбелязват 100 години.  Според Свобода Бъчварова, цинизмът е големият удар върху човечеството...

публикувано на 11.01.25 в 11:35
Над пет коня в Берлин, 1912

Лазар Добрич – българинът, изобретил “Трапеца на смъртта”

"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство винаги ще бъде помнен с най-рискования номер на манежа – с протегната ръка към един отвъден свят, но..

публикувано на 09.01.25 в 10:20
Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35