Първите проучвания на античния град Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от бащата на българската археология Карел Шкорпил. Тогава се установява, че основите му са положени от самия Константин Велики в началото на IV век край днешното добруджанско село Абрит. Крепостта е била построена върху скално плато над предполагаемо мочурище, вероятно оттам идва и името ѝ, което в превод означава "жълта вода" или "златна вода".
Залдапа е известен и като родното място на прословутия византийски пълководец Виталиан, оглавил два бунта срещу централното управление и самообявил се за император в първите години на VI век. По това време укрепеният град е бил водещ християнски център в тази част на империята, за което свидетелстват и следите на шест раннохристиянски църкви от края на IV до VI век, научаваме от проф. Георги Атанасов. Той е ръководител на международен екип, обединяващ усилията на специалисти от България, Франция, Канада, Албания и Италия, който проучва обекта. "Преди 2 години достигнахме "върха на сладоледа" в Залдапа – открихме необикновена църква във формата на четирилистник", казва професорът. Била покрита цялата с големи стъклени прозорци, благодарение на което светлината свободно прониквала вътре и осветявала красивите стенописи. За това свидетелстват хилядите открити фрагменти от прозорците. Стъкленият храм бил увенчан с купол и е имал много арки, които му придавали особена ефирност. И още:
"С великолепна почти напълно запазена мраморна украса, един забележителен амвон, от който епископът е проповядвал, десетки капители…. – изрежда проф. Георги Атанасов. – Но най-вълнуващо беше откриването на подовата мозайка. Подът на цялата църква е бил покрит с мозаечни пана, които са добре съхранени.
В България има само две подобни четирилистни църкви – в Перущица и в Стара Загора. В целия християнски свят – в Азия, Сверена Африка и Европа, са открити не повече от 30 подобни храмове от тази епоха. Построяването на тази църква изисква много ресурси и добре подготвени архитекти и конструктори. До момента, с активното участие на международния екип, сме разкрили 70% от нейния план."
Под епископската резиденция археолозите попадат на по-ранна църква от края на IV век с най-голямата крипта за свети мощи по българските земи. Тя е с три помещения и е покрита със стенописи.
"Залдапа е без аналог с нейните 5 големи крипти, което показва, че тук има епископ и че градът има такава висока легитимност и такива щедри спонсори, че се превръща във фундамент на християнската култура и цивилизация в този край на Римската империя" – казва проф. Атанасов.
Оказва се, че в Залдапа почти всяка църква има големи крипти за свети мощи. Но това, което озадачава археолозите е, че в мощехранителниците са полагани не отделни частички от тялото, а цели мъченически … корпуси, т.е. тела! Ето и обяснението:
"В Добруджа, според църковните календари и житиетата, са просияли около 140-150 раннохристиянски светци по времето на големите гонения в империята в началото на IV век. Няма друга провинция на Балканския полуостров и в Централна Европа, където да имаме толкова много светци мъченици на едно място. И понеже римският закон давал право дори на престъпниците да бъдат погребвани, тези посечени, изгорени, умъртвени ранни християни са имали право на гроб. А когато християнството става наложена религия, след Константин Велики, християните са можели да вземат мощите от некрополите и да ги поставят в храмовете, за да осветят с тях олтарите на църквите. Това е без аналог в практиката на Балканския полуостров и не само" – заключава проф. Георги Атанасов.
Снимки: архив на проф. Георги Атанасов
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями. Това съобщи Здравко Димитров от Националния археологически..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..
Християнска Европа е жива, а опитите за нейното дехристиянизиране и дехуманизиране няма да успеят, се казва в позиция на Светия Синод на..