Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Антон Асенов – един млад лекар в България, решен да помага на хората

10
Снимка: личен архив

Той е млад, образован лекар, решен да остане тук, в България. Въпреки всичко и заради всичко. Доктор Антон Асенов е на 34 години, роден е в град Шумен, но още преди първия му рожден ден семейството му се изселва в Турция. Израства в Истанбул, където завършва средното си образование, но много често летните ваканции прекарва на село в България. Още тогава решава, че някой ден ще се върне в родината си. И така през 2006 г. кандидатства по специалността "Медицина" именно в България.

"Първоначално започнах да уча дентална медицина във Варна, но впоследствие разбрах, че имам по-голямо влечение към хуманната медицина. И се прехвърлих да следвам в Тракийски Университет в Стара Загора. Езиковата бариера в началото беше много голям проблем за мен. Даже българите, знаейки родния си език, трудно завършват специалността "Медицина". До края на обучението отпадат 30-40% от започналите да следват. А за мен, като турчин от Турция, езикът беше голяма трудност, особено в началото. Но се справих.", признава д-р Асенов.


Завършва с успех обучението си през 2016 г. и придобива европейска диплома за общопрактикуващ лекар. А през 2018 г. вече е лекар специализант "Уши, нос, гърло" в Търговище.

"Останах в България, защото по време на обучението и стажа, след това, видях липсата на медицински кадри, на специалисти тук. Останах, за да помогна."
Още в първите години на дългата специализация в спешното отделение на местната болница д-р Асенов се сблъсква с новата Covid-реалност.


"Това беше много страшно време, защото никога не знаеш пред какво ще се изправиш днес. Пациент идва с коремна болка, първоначално го преглеждаш за 10-15 минути, след това пускаш необходимите изследвания и той се оказва положителен за Covid – казва пред колегата ни Айше Лятиф от Радио Шумен младият лекар. – При всяко неразположение след смяна си мислиш дали не си заразен. И това беше голям стрес. Но през цялото време на пандемия не съм отказал преглед или смяна и никога не съм си казвал, че тази работа не е за мен. Три пъти прекарах Covid, но това не ме отказа. Положили сме Хипократова клетва и не бива в трудния момент да се отречеш от професията си от страх. Това не е морално, не е етично. Ако го бях направил, никога нямаше да мога да си простя."

Колкото до младата си възраст и доверието на пациентите в него, д-р Асенов признава, че често пъти се явява като последен шанс за дошлите в кабинета му.

"Хората знаят, че ние, младите лекари, работим с най-новата техника, знанията ни са пресни. Аз лично съм публикувал във Фейсбук страницата си всички стажове, специализации и умения, които имам и хората преди да дойдат при мен виждат и съзнателно ми се доверяват. Смятам, че е задължително за всеки лекар да постъпи така" – казва младият специалист.


Сега в Търговище няма ушно отделение, няма специалисти, а хората имат нужда от лекари – разказва ни Антон Асенов. Четири години той прекарва в областния град, на денонощно разположение на нуждаещите се. И въпреки, че в момента не работи в държавна болница, защото е преминал на частна практика, младият лекар продължава да откликва на молби за преглед дори и късно вечер. И сравнението с неговата втора родина Турция е неизбежно.

"В Турция има повече специалисти, повече възможности, държавата влага повече средства в болниците си и в специалистите – разказва Антон. – Макар че последните години започнаха да се появяват пропуски, но това е политическа тема и няма да навлизам. В същото време, Турция е голяма държава с повече от 84 милиона души и хората масово търсят специалисти, а те вече не стигат. Там има много добре развита онлайн система за резервация на час при лекар, но не можеш да намериш час, по-рано от две-три седмици напред, а това може да бъде твърде късно в някои случаи и пациентите се насочват към частните практики. В България, особено в болниците в малките населени места, държавата много малко помага финансово, техниката е остаряла, липсват добре обучени кадри, но когато човек трябва да бъде прегледан от специалист в рамките на ден ще намери такъв, ще бъде прегледан и това е добре", отбелязва д-р Асенов.


Категоричен е, че заплащането на специализантите в България трябва да бъде променено и да бъде на ниво. Те прекарват пет години като завършили медици, отдавайки се на работата си за минимална работна заплата, казва д-р Асенов. Средства, с които трудно могат да си платят квартирата, режийните за месеца, ако не работят на поне още едно място. Убеден е, че ако условията за младите му колеги се подобрят, те ще останат в България, ще специализират тук и част от тях ще останат да работят и след това в родината си. Защото българското образование по медицина е много добро, а след него получаваш и европейска диплома за медик. Нещо, което в Турция няма, разказва ни Антон. И допълва, че отскоро в съседката ни е приет закон, който задължава кандидат студентите по медицина да изкарат достатъчно висок резултат на изпитите в Турция, да бъдат приети в местен университет и едва след това да решат дали ще следват там или в друга европейска държава. В противен случай дипломата и правата за практикуване, които получат извън държавата няма да важат в Турция.   

И въпреки че доктор Антон Асенов има права да практикува в чужбина, избира да остане и да продължи да преглежда своите пациенти в Разград и в Търговище. Въпреки всичко.

Интервю на Айше Лятиф с д-р Антон Асенов за Радио Шумен

Текст: Весела Кръстева

Снимки: личен архив

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Якоб ван Бейлен и неговата уникална колекция от стари български килими

Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..

публикувано на 18.07.24 в 13:00
Доц. Марко Скарпа

Доц. Марко Скарпа: Езикът и азбуката не бива да служат за противопоставяне, а да се оценяват като общо богатство

Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..

публикувано на 15.07.24 в 09:20

Музикантът Фабрис Пети - единственият мъж в женския народен хор на ансамбъл "Шевица"

През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..

публикувано на 19.06.24 в 10:25