Точно преди година, в телевизионно изявление руският президент Владимир Путин обяви началото на "специална военна операция" в Донбас с цел защита на хората срещу издевателства и геноцид от страна на киевския режим. Минути по-късно бяха нанесени тежки артилерийски удари в районите на Донецк и Луганск, ракети бяха изстреляни по всички важни военни обекти и бази в поне половин Украйна. И така, в ранната утрин на 24 февруари, за първи път след повече от 70 години, в Европа призракът на войната придоби отново своята пълнокръвност.
Часове преди началото на руската атака, украинският президент Володимир Зеленски направи обръщение към руския народ, в което заяви, че решението на Путин да навлезе в земите на друга страна, може да даде начало на голяма война в Европа: "Ако бъдем нападнати от войска, която се опитва да отнеме страната ни, свободата ни, живота ни и живота на нашите деца, ще се защитаваме. Когато настъпвате срещу нас, ще виждате лицата, не гърбовете ни" – предупреди Зеленски. Украинските и руските войници са лице в лице вече 12 месеца, а най-голямата цена я плащат хората – хиляди жертви от двете страни на конфликта, милиони украински граждани без дом, разпръснати по различни държави или останали в родината си, понасяйки ужаса на военните действия.
"Украйна, каквато беше през 2021 и по-рано, вече я няма. Тази страна има 2000-километрова граница с Русия и през следващите 10, 20 или 30 години, едва ли ще бъде спокойно на нея. Всеки украинец трябва да го разбере и да живее със страха и безпокойството от това" – казва ни Андрей Николов, роден и израсъл в Одеса, но вече шест години София е негов дом, където се е посветил на образованието по информационни технологии. Казва, че ситуацията за българите в Украйна е много тежка в момента:
"Има доста бесарабски българи, които живеят в Одеска област, нямат ток и други неща, но сякаш за тях е малко "по-лесно". Има голяма общност, която живее в окупирана територия на Азовското море, в Бердянск, и новините от там са много лоши, защото онези от тях, които са преминали на украинската територия вече са загубили жилищата си, чужди хора са се настанили в тях, не знаят какво ще се случи с обучението на български език, сигурно още няма такова."
Андрей признава, че е бил приятно изненадан от голямото великодушие, което българите проявяват към украинците от 25 февруари насам с помощи и доброволен труд.
"Аз очаквах до този момент всички вече да са уморени и да не искат да чуят за Украйна, но имаме българи, които оказват подкрепа, работят като доброволци с деца, а украинците разбраха, че ще останат по-дълго в България и можем да планираме по-дългосрочни стъпки заедно" – казва събеседникът ни и прави аналогия между настоящето и миналото, тъй като семейството му има бежански опит – предците му са избягали от Османската империя, а сегашните бесарабски българи отново с принудени да бягат, но този път заради Русия.
"През 1799 година се качват на гръцки кораб, акостирал в Созопол и заминават за Руската империя, бягайки от Османската. Проследих своето родословие до село Малко Шарково в Ямболско. Оказа се, че там и днес живеят доста хора с името Николови, с които имаме роднинска връзка. Като пристигат в Украйна, основават село Малък Буялък, на около 10 километра от Одеса. Баща ми, майка ми и всичките ми роднини са оттам. Когато отидох в Малко Шарково веднага забелязах църквата "Св. Йоан Предтеча", защото същата я има и в нашето село. Двата храма изглеждат като две капки вода, защото преселилите се от България са искали да си направят същата църква, в която са се събирали и у дома, в България."
Още в първите дни от войната, Андрей се стреми да бъде полезен на нуждаещите се от помощ и подкрепа украински бежанци в България. Затова създава Ситуационния център "Отворени врати", на който от 24 февруари 2022 г. насам посвещава цялото си време и енергия.
"Очаквахме, че ситуацията ще бъде по-тежка, защото мислехме, че Украйна не ще успее да се съпротивлява толкова дълго и успешно срещу агресора. Очакваше се в България да пристигнат 500 000 души, което не се случи" – казва ни Андрей. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците към октомври миналата година, украинските бежанци в България са 54579.
От началото на войната, центърът е помогнал на хиляди бежанци, пристигнали у нас. Николов има дългосрочен план за развитието му, с хоризонт от поне 10 години и "супер сила" в лицето на бесарабските българи тук, които успяват да комуникират и на български, и на украински, и руски език, подпомагайки дейността на центъра:
"Работата ни тук вече ще е насочена преди всичко към интеграцията на украинците и включването им в пазара на труда. Благотворителността ще поотстъпи назад. Дейността ни е в три посоки – културна интеграция, психологическа и кризисна подкрепа и образование. За нас е важно те да не загубват връзката със своята родина. Нуждаят се и от психологическа подкрепа, защото при нас все още пристигат хора, които са много объркани. Срещаме такива, които ни казват, че след две седмици ще се върнат в Украйна, или след месец, или след три. Важно ни е да им покажем, че и в България има възможности за тяхната реализация. На трето място, но не и по важност, е образованието, тъй като сред бежанците у нас майките с деца са най-много. Докато майките са на работа, тези деца трябва някъде да учат. Затова работим за изграждането на първо българо-украинско средно училище."
Освен това центърът си сътрудничи с Агенцията по заетостта и я подпомага:
"Наша задача е по-скоро да насочим украинците към работодатели в различни сфери, но най-голямата пречка са езиковите им умения. За нас е важно не просто да намерим работодател, а той да бъде доволен от своя нов сътрудник. До момента успяхме да съдействаме на около 800-1000 души в тази насока" – обяснява Андрей.
Радио България ще продължи да следи как протича интеграцията на украинските бежанци у нас. Предстои да ви запознаем с още истории на такива хора.
Снимки: ЕПА/БГНЕС, Facebook /@SituationalCenterOpenDoors, Facebook / Andrey Nikolov
В Регионалния природонаучен музей на Пловдив се провежда тридневен "Леден фестивал", който ще продължи до 15 декември. Фестът е посветен на Световния ден на Антарктида (1 декември) и е част от поредица инициативи, организирани през целия месец с цел..
Пловдив е домакин на ежегодния фестивал за българско документално и анимационно кино "Златен ритон", който ще продължи до 19 декември. Селекцията тази година е обещаваща: над 50 филма се състезават в конкурсната му програма, а извънконкурсното издание..
Ски зоната в Банско вече работи. Официалното откриване на зимния сезон в курорта е на 14 декември, съобщи концесионерът на ски зоната „Юлен“ АД. Благодарение на обилната снежна покривка ски сезонът започва по-рано през тази година, пистите се..
Пловдив е домакин на ежегодния фестивал за българско документално и анимационно кино "Златен ритон", който ще продължи до 19 декември. Селекцията тази..
В Регионалния природонаучен музей на Пловдив се провежда тридневен "Леден фестивал", който ще продължи до 15 декември. Фестът е посветен на Световния..
Ски зоната в Банско вече работи. Официалното откриване на зимния сезон в курорта е на 14 декември, съобщи концесионерът на ски зоната „Юлен“ АД...