Посланикът на Федерална Република Германия Ирене Мария Планк връчи акредитивните си писма през януари т.г. Тя е третата жена, изпратена в България като посланик на Германия, след прехода ни към демокрация. В първото си интервю за БНР, и специално за Радио България, тя говори за приоритетите в своя мандат, за Истанбулската конвенция и за мигрантската криза, както и дали България трябва да получи допълнителна подкрепа от ЕС за справяне с миграционните потоци.

Какви са приоритетите на новия германски посланик?

„България е заедно с нас страна в Европейския Съюз. Това означава, че всички живеем в този европейски дом. България заема апартамента в другия край на етажа и естествено има много неща, които трябва да обсъдим заедно“, казва посланик Планк и добавя: „Между тези общи неща от европолитическа гледна точка, в които бихме искали да подкрепим България, са членството ѝ в Шенгенското пространство и възможно най-скорошното ѝ присъединяване към еврозоната.“

Освен приоритетите в политическата сфера, посланик Планк определя като акцент в мандата си насърчаването на икономическото сътрудничество между България и Германия.

„Германия и България са членки на НАТО и аз смятам, че това също е съюз, в който можем по-силно да се сближим. За мен това също е приоритет“, каза Ирене Планк. Освен това, като друга първостепенна задача, тя споменава развитието на българското гражданско общество, „защото това е и приоритет на германската външна политика: насърчаване на сътрудничеството между различни институции, на общинско ниво, между неправителствени организации, и активиране на гражданското общество.“

Трябва ли България да получи повече помощ от ЕС във връзка с мигрантската криза?

„Европейските държави не са в еднакво положение“, е мнението на посланик Планк. Някои страни са по-скоро миграционни дестинации, като Германия и Франция, докато България е по-скоро транзитна страна за мигрантите.

„Европа като цяло трябва да се справи с проблемите на миграцията, но за България те са различни от тези на Германия“ и тъй-като всички заедно сме в Европа, „трябва да работим заедно за решаването им“, подчертава посланик Планк.

„Обезопасяването на европейските външни граници със сигурност е много важен момент“, добавя посланик Планк, както и „дискусията за това, как да го постигнем най-добре заедно“.

В Европейския съюз има различни мнения относно Истанбулската конвенция. България многократно се е противопоставяла на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“.

В България, както и в други страни, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, като Унгария, Словакия, Армения и Литва, някои части предизвикват недоумение, като например член 4 (3), където става дума за „биологичния или социален пол“, или член 14 (1), който гласи, че трябва да има „съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като нестереотипни роли на пола“.

Германия е на различно мнение от България.

„Разбира се, че в рамките на ЕС може да има различни мнения. Никой не може да казва на България как да се отнася към Истанбулската конвенция“, категорична е посланик Планк.

„Първото ми впечатление е, че тук се е водил много страстен дебат относно Истанбулската конвенция. В първия момент дори не я разпознах в този дебат.“

Посланик Планк изразява своята убеденост, че Истанбулската конвенция е „крайъгълен камък в европейската защита на правата на човека“. „В това отношение, разбира се, бих приветствала, ако дискусията в България доведе до това, моят европейски съсед от другата страна на коридора също да я подпише“, казва Ирене Планк и добавя: „Става дума за предотвратяване и борба с насилието срещу жените. Никой, който гледа с отворени очи на света, не може да отрече, че определено има насилие над жени, домашно насилие и насилие по улиците.“

В различните региони на света се проявява по различен начин, допълва новият германски посланик:

„Наскоро видях и статистиката за домашното насилие в България, според която една трета от всички жени на възраст между 18 и 29 години, в даден момент са преживели насилие - в дома, в семейството, от страна на техните партньори или други членове на семейството. Това не е приемливо.“ Според докладите за периода на пандемията, тази статистика се е влошила не само в България, но и в Германия и в други страни по света.

Германия ратифицира Истанбулската конвенция през 2017 г. „В Германия семейството не се е разпаднало заради това, а точно обратното: това е инструмент за укрепването му, защото дава правна основа“, казва посланикът.

Ратификацията е предизвикала създаването на цяла инфраструктура, която, например, помага на жени в ситуации на домашно насилие, обяснява посланик Планк. Но също така помага на мъжете, „които не контролират склонността си към насилие, да преминат към различен модел на поведение“, обяснява Ирене Планк.

Според германския посланик, има много държави в света, в които представителството и участието на жените в обществения живот и възможността им да определят собствения си живот, все още е на много ниско ниво, така че „международният ден на жената е нещо добро, за да напомня на всички нас, колко много имаме още да направим“.

Превод от немски: Владимир Черкезов