Болка, умора, несигурност и страх за утрешния ден. С този горчив коктейл от чувства живеят гражданите, които не са успели да напуснат окупираните от Русия територии след началото на войната в Украйна преди година. Сред тях има и немалко българи, които са били принудени да останат поради липса на достатъчно средства, с които да обезпечат своя билет към свободата. В следващите редове ви срещаме с две жени, които, за щастие, имат този шанс и не се поколебават да го използват. И двете вече живеят и работят в Българо-украинския образователен център в София, но не спират да преподават онлайн на ученици в Украйна и на такива, преселили се в различни краища на Европа.

"Аз съм Арина Митева от Мелитопол и съм етническа българка. Освен учител, съм председател на българско дружество в нашия град и директор на Преди да започне войната в него учеха 252 деца" – разказва в интервю за Радио България Арина Митева и споделя любопитен факт за града, в който е родена и живее до началото на войната:

"Мелитопол беше мултикултурната столица на Украйна, където живееха повече от 100 националности, а българите бяха трети по численост, може би около 20 000."

Благодарение на активната работа и с цената на много безсънни нощи за Арина и българската общност, преди 29 години в Мелитопол е създадено българско дружество "Балкани", в което членуват 750 души от града и околните села, които заедно отбелязват всички български празници.

"Всяка година през последната седмица на февруари правехме Седмица на българската култура в град Мелитопол. По този начин тя съвпадаше и с датите 1 и 3 март, които също отбелязвахме тържествено – споделя ни Арина. – Отделно от това чествахме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Деня на народните будители и т. н, като по празниците ни посещаваха не само българи, но и хора от други националности – немци, чехи, татари и т. н. За тях беше много интересно и важно да се докоснат до българската култура и да научат повече за нея."

Дейността на дружеството, както и на училището продължава и до днес, макар и в онлайн формат: "Това е нашият дълг към всички сънародници, останали там, преселили се в други украински градове или в чужбина. Дейността на българското дружество и училище беше една голяма страница от техния живот, която не могат просто така да отгърнат. За всички там е изключително трудно, принудени са да се крият, за да не разберат техните съседи, че все още работят нещо, свързано с тяхната родина. Децата също трябва да крият, че продължават да изучават български език. Тъй като не всички могат да посещават редовно нашите занятия, към момента работим с около 135 от тях, разпръснати из цял свят."

Любов Енчева също както и Арина не изоставя своите ученици, които все още могат да присъстват в нейните часове онлайн. Като преподавател в българското неделно училище в село Преслав, разположено в Приморски район в Запорожка област, тя си спомня с болка за гордостта и радостта на учениците ѝ, че имат възможност да изучават български език. Такава вече не съществува, защото в местното училище не се преподава нищо друго освен руски език и история на Русия. Преди началото на войната учениците в него са били 150, но днес Любов не може да каже каква част от тях все още учат там.

"То е първото училище в Украйна, където се изучава български език по два часа седмично. През октомври миналата година трябваше да празнуваме своя 10-годишен юбилей. Аз нямах възможност да уча български език, тъй като в Съветския съюз липсваха както учебници, така и книги на български. Благодарение на нашите родители все пак успяхме да запазим някакъв, макар и архаичен и пълен с русизми, български език. Едва когато Украйна стана свободна и независима страна през 1991 година, бе разрешено на всички национални малцинства да учат своя роден език."

Селото, в което преди войната живеят около 2500 души е основано от българи, преселили се от Бесарабия през 1861 година. Първите построени сгради били църквата и училището, а после за всеки започнали да строят и къщи.

В България Любов Енчева е преподавател по български език и биология на ученици от 1 до 4 клас в Украинския образователен център. Пристига у нас през юни 2022 г. – 4 месеца след началото на войната, а тук вече живеели двете ѝ дъщери. Признава ни, че вместо за около 80 евро, както било дотогава, билетът ѝ към свободата струвал цели 700 евро, а пътят до България продължил 4 дни, преминавайки през Крим, Грузия и Турция.

Макар да осъзнават, че Украйна вече никога няма да бъде същата, двете жени се надяват войната да приключи по-скоро и те отново да се завърнат в своята родина.

Снимки: EПA/БГНЕС, личен архив, Йоан Колев, glaspress.rs, Facebook / Освітній HUB у м.Софія