Преди 20 години те се запознават в белгийски парк за пясъчни скулптури. Той вае 19-метрово божество, в съседство тя създава пясъчна богиня. Погледите им се срещат и разбират, че са сродни души. Оттогава са неразделни. Реми и Пол Хогард са сред стотината творци на планетата, които се занимават професионално с пясъчна скулптура. Ангажиментите валят непрекъснато от всички страни. До момента арт тандемът е обиколил над 30 държави.
Той е англичанин, тя - холандка, но избират да живеят в България. Тук имат къща и земя. Когато не творят чудеса от пясък, се грижат за фермата си в старозагорското село Михайлово.
Говорят добър български и твърдят, че България е техният дом, мястото където винаги се завръщат, за да „заредят батериите“. Ваенето на пясъка е изкуство, свързано с умението да си креативен и в същото време да не се привързваш твърде много към материалното, да можеш да се дистанцираш и да създадеш нещо ефимерно, само заради преживяването и радостта, която носи в името на живота и на любовта, убеден е Пол. И признава, че Covid-пандемията и изолацията покрай карантината ги накарала да преосмислят стила си на живот:
Арт тандемът, създал хиляди пясъчни скулптури по целия свят и спечелил признанието и на английската кралица, черпи вдъхновение от живота в България. "А когато се срещнеш с такава богата история и култура, трябва да ѝ отдадеш почит, да я споделяш и популяризираш" - твърди Пол.
Наскоро, по повод 150-годишнината от гибелта на Васил Левски, скулпторите поздравиха бургазлии с великолепен пясъчен лик на Апостола. "Запознахме се с делото на Левски, след като видяхме всички тези улици, кръстени на него и паметниците му в парковете. Проучихме живота му и разбрахме, че той е много значим за българите, те го обожават почти както … Христос! Затова решихме да ги зарадваме" - казва Реми. Отзвукът бил невероятен - от децата до възрастните, всички разпознали пясъчната му скулптура на бургаския плаж и били трогнати, а някои дори се просълзили. И още:
"Тази година, в деня, когато свещеникът хвърля кръста във водата от кея на плажа в Бургас /по повод Богоявление - бел.ред. / ние създадохме на плажа огромен кръст и получихме страшно много отзиви. За св. Валентин пък изваяхме големи сърца и хората идваха, за да се снимат прегърнати. После изградихме лика на Левски, след което решихме да зарадваме бургазлии с пясъчни мартеници по повод баба Марта. Мартеницата е нещо, което не бяхме виждали другаде по света. Толкова е красива, и пресъздава символично мъжкото и женското начало вплетени в своеобразна прегръдка!"
Реми и Пол имат мечта - да създадат Музей на пясъчните скулптури, както и пясъчна академия в България, където да провеждат уъркшопове за деца и подрастващи и да „ваят“ бъдещи пясъчни скулптори. „Иска ми се да се отдам изцяло на скулптурата, но също така да я предам нататък, на идните поколения“- признава Пол и заключава:
"Аз не съм роден в България, но българите са мои братя и сестри и възнамерявам да си остана тук, при българския народ. Обожавам културата, планините, морето, целия български пейзаж. И не, няма нещо което да не ми харесва в България!"
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..