Преди 20 години те се запознават в белгийски парк за пясъчни скулптури. Той вае 19-метрово божество, в съседство тя създава пясъчна богиня. Погледите им се срещат и разбират, че са сродни души. Оттогава са неразделни. Реми и Пол Хогард са сред стотината творци на планетата, които се занимават професионално с пясъчна скулптура. Ангажиментите валят непрекъснато от всички страни. До момента арт тандемът е обиколил над 30 държави.
Той е англичанин, тя - холандка, но избират да живеят в България. Тук имат къща и земя. Когато не творят чудеса от пясък, се грижат за фермата си в старозагорското село Михайлово.
Говорят добър български и твърдят, че България е техният дом, мястото където винаги се завръщат, за да „заредят батериите“. Ваенето на пясъка е изкуство, свързано с умението да си креативен и в същото време да не се привързваш твърде много към материалното, да можеш да се дистанцираш и да създадеш нещо ефимерно, само заради преживяването и радостта, която носи в името на живота и на любовта, убеден е Пол. И признава, че Covid-пандемията и изолацията покрай карантината ги накарала да преосмислят стила си на живот:
Арт тандемът, създал хиляди пясъчни скулптури по целия свят и спечелил признанието и на английската кралица, черпи вдъхновение от живота в България. "А когато се срещнеш с такава богата история и култура, трябва да ѝ отдадеш почит, да я споделяш и популяризираш" - твърди Пол.
Наскоро, по повод 150-годишнината от гибелта на Васил Левски, скулпторите поздравиха бургазлии с великолепен пясъчен лик на Апостола. "Запознахме се с делото на Левски, след като видяхме всички тези улици, кръстени на него и паметниците му в парковете. Проучихме живота му и разбрахме, че той е много значим за българите, те го обожават почти както … Христос! Затова решихме да ги зарадваме" - казва Реми. Отзвукът бил невероятен - от децата до възрастните, всички разпознали пясъчната му скулптура на бургаския плаж и били трогнати, а някои дори се просълзили. И още:
"Тази година, в деня, когато свещеникът хвърля кръста във водата от кея на плажа в Бургас /по повод Богоявление - бел.ред. / ние създадохме на плажа огромен кръст и получихме страшно много отзиви. За св. Валентин пък изваяхме големи сърца и хората идваха, за да се снимат прегърнати. После изградихме лика на Левски, след което решихме да зарадваме бургазлии с пясъчни мартеници по повод баба Марта. Мартеницата е нещо, което не бяхме виждали другаде по света. Толкова е красива, и пресъздава символично мъжкото и женското начало вплетени в своеобразна прегръдка!"
Реми и Пол имат мечта - да създадат Музей на пясъчните скулптури, както и пясъчна академия в България, където да провеждат уъркшопове за деца и подрастващи и да „ваят“ бъдещи пясъчни скулптори. „Иска ми се да се отдам изцяло на скулптурата, но също така да я предам нататък, на идните поколения“- признава Пол и заключава:
"Аз не съм роден в България, но българите са мои братя и сестри и възнамерявам да си остана тук, при българския народ. Обожавам културата, планините, морето, целия български пейзаж. И не, няма нещо което да не ми харесва в България!"
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..