Министерството на финансите прие концепция на проектозакон за държавния бюджет за 2023 година, съгласно която дефицит от 3% ще се постигне през увеличение на някои от данъчните ставки, отпадане на преференциалното ДДС от средата на годината и увеличение на тол-таксите. Заложен е и ръст на акциза на електронните цигари, както и засилване на финансовия контрол и предварително внасяне на ДДС за някои видове стоки. Предвижда се и една "екзотична", по думите на някои анализатори мярка, а именно – въвеждане на еднократна солидарна вноска за второ полугодие на 2023-та година, т.нар. "данък свръхпечалба". Всичко това ще се случи при условието, че Народното събрание, което българите ще изберат на 2 април, гласува проектобюджета на служебното правителство. В противен случай, ако бъдещите депутати увеличат дефицита, страната ще влезе в процедура на свръхдефицит, членството в еврозоната ще бъде поставено под въпрос и е възможно да се прибегне до заеми от Международния валутен фонд.

Обсъждането на финансовото състояние на държавата и вероятните сценарии за развитие на публичните финанси провокира опасения за "държавен фалит" и необходимост от промяна на курса евро/лев, които веднага бяха опровергани като несъстоятелни и извадени от контекста както от служебния премиер Гълъб Донев и финансовия министър Росица Велкова, така и от страната на Българската народна банка.

"Искам да уверя българските граждани, че няма риск от фалит" – заяви г-жа Велкова в интервю за БНТ.  – Няма риск и за валутния борд. При условие, че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3%, тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава, при условие че ние си покриваме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Фискалният резерв, след  погасяването на дълг от 3 млрд. лева, ще бъде около 10 милиарда."

Постигането на дефицит от 3% според Велкова е постижимо с известна промяна в данъчната политика – въвеждането на данък свръхпечалба за всички юридически лица, отпадането на преференциалното ДДС за всички стоки и услуги извън брашното, хляба, детските храни и книгите, увеличение на тол-таксите, увеличение на акциза на електронните цигари.

"Намаляването на дефицита е възможно ако отпаднат данъчните облекчения за бизнеса“ – убеден е икономистът Красен Станчев. Според него, ако те отпаднат дефицитът би бил с около половин милиард лева по-нисък, отколкото е в момента.

Като начин за попълване на дупките в бюджета, служебният кабинет лансира и идеята за данък свръхпечалба. Тя обаче не среща подкрепа, както от бизнеса, така и от анализаторите. Красен Станчев я определи като трудно приложима. "Данъкът свръхпечалба е доста шокираща мярка", смята и Лидия Шулева, бивш министър на икономиката и на социалната политика. По думите ѝ, по-добре би било да се заложи на спиране на компенсациите за бизнеса, въведени заради пандемията и ръста на цената на електроенергията, защото: "компенсациите, които се раздадоха, отидоха при фирми, които генерираха свръхпечалби и най-малкото трябва да бъдат спрени". Ако не се раздават – това са по-сигурни пари, отколкото събирането на хипотетичен данък печалба от всички дружества, посочи Шулева в интервю за БНР.

Този тип данък е много екзотична идея, заяви в интервю за Радио България икономистът Стоян Панчев и обясни:

"Критерият, предложен от госпожа Велкова е този, който се използва за компаниите в енергийния сектор. Формулата е средната печалба от последните 3 години + 20%“ – обясни Панчев. – Ако постиженията на която и да е фирма надвишават този резултат, тя е в свръхпечалба и върху разликата се налага данък в размер на 33%."

Отпадането на ДДС ставката за хотелския и ресторантьорския бизнес, както и на облекченията в сметките за електрическа енергия притеснява представителите на бранша. Според тях подобен ход би донесъл около 200-250 млн. лева за бюджета, но няма да е достатъчно за запълване на дефицитите в план-сметката на държавата.

Как ще се отрази това върху цените за крайния потребител?

"Връщането на ДДС на ниво от 20% най-вероятно ще доведе до увеличаване на цените – категоричен е Стоян Панчев. – Случаят с ресторантьорите е по-специфичен, защото тази отстъпка им беше дадена като компенсация за затварянията им по време на пандемията. Вече нямаме такова, така че има някаква логика да се каже, че тази мярка трябва да отпадне. Със сигурност това няма да е достатъчно за запълването на дупката в бюджета, но идеята на министерството е от различни източниците, необходимите средства да бъдат събрани."

Панчев остава скептичен и по отношение на готовността на България за членство в еврозоната през 2025 година:

"Знаем, че един от критериите за присъединяването към нея е дефицит под 3%. Ако не изпълняваме и него заедно с редица други изисквания, още по-трудно ще стане. Инфлацията е другият проблем. С моите колеги от ЕКИП сме правили прогнозни изчисления, които показват, че до края на тази година най-вероятно няма да покрием този критерий, а инфлацията у нас ще продължи да бъде значително по-висока от тази на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната, спрямо които се изчислява дали изпълняваме този."

Снимки: БГНЕС, архив