На 25 март ще изгасим светлините за час, за да подкрепим планетата, но същевременно осветяваме проблема с ограничените местообитания на дивите животни в България. В рамките на световната кампания "Часът на Земята" природозащитната организация WWF в България започва инициатива за възстановяване на популациите на риса и дунавските есетри по нашите земи, наречена "Общ дом. Общо бъдеще".
Един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е нуждата им от големи територии и необходимостта от свързаност между техните местообитания, които не винаги са в границите само на една държава. За да се справят с този проблем природозащитниците предприемат инициативи за обявяване на нови територии с различна степен на защита, тъй като в момента природните паркове и резервати заемат едва 5% от територията на страната ни. По този начин те ще свържат фрагментираните местообитания и ще създадат условия за завръщането на отдавна изчезнали у нас видове.
Рисът е една легенда в горското ни царство
Някога рисът е бил ключов вид по нашите географски ширини, т.е. оказвал е голямо влияние върху екосистемата, контролирайки доминирането на други видове. Той се счита за изчезнал от България от 1941 година, когато е убит последният официално регистриран балкански рис в у нас.
"През 2008 година фотокапан регистрира млад мъжки рис в планината Осогово, което се смята за реално доказателство за присъствие на рис в България. Но дали ще създадем условия за развитието на популацията му, зависи само от нас", разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма "Опазване на видове" във WWF .
Не по-малко тревожна е ситуацията с критично застрашените дунавски динозаври – есетрите
Долното течение на реката, на границата между България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, сега те са изправени пред редица заплахи, които блокират миграционните им маршрути и унищожават местата за хвърляне на хайвер.
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
След Йордановден и Ивановден дойде ред и на Бабинден у нас! За една от най-вдъхновяващите професии- акушерството и първата среща с новия живот, за..