Около 120 000 македонци имат официално българско гражданство. Повечето от тях са в страни от ЕС. Около 30 000 са в Северна Македония, пише в сайта tribuna.mk журналистът Владимир Перев.
Едва169 души обаче са заявили, че ще гласуват на 2 април в секциите в югозападната ни съседка. Очаква се реално правото си на вот да упражнят около 300-350 граждани. Най-много заявления са подадени в Кавадарци – 42, в Прилеп – 41, има подадени в Струмица и в Тетово. Най-малко са изявилите желание да гласуват в Битоля – 9. Това става на фона на затварянето от властите на българския клуб „Иван Михайлов“ в града.
В Охрид, където предстои да бъде закрит клуба „Цар Борис III“ и беше пребит неговия секретар Християн Пендиков, не се е регистрирал нито един желаещ да гласува. Във Велес също никой не е посмял да обяви, че ще гласува. Авторът на публикацията коментира, че македонските българи в ЕС също не смеят да отидат да гласуват, защото се боят, че властите в Северна Македония ще узнаят за волеизявлението и това ще им създаде проблеми.
За пример журналистът посочва, че никой не следи гласуващите албанци или сърби в Северна Македония, защото те са вписани в конституцията на страната като съставни етноси. Докато македонските българи не са вписани, въпреки изричното настояване от страна на българската държава.
„Македония вероятно е една от последните страни в света, където думата „фашизъм“ се изговаря крайно безотговорно от властовите институции. От това следва, че думата „комунизъм“ се смята за привилегия за една нация и държава. Македонските българи са стигматизирани с някакво тяхно „фашистко минало“, за да се прехвърли този „фашизъм“ към днешната част от македонските българи. Тази стигматизация завършва с ненаказаното насилие, както беше при подпалването на клуба „Иван Михайлов“ в Битоля и заплашителното пребиване на Християн Пендиков в Охрид, член на клуба „Цар БорисIII“, пише Владимир Перев в статия озаглавена „Избори, натиск, насилие…“.
Съставил: Иво Иванов
На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно,..
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...
В навечерието на Новата година български и канадски музиканти ще излязат на една сцена в Торонто, за да потопят космополитния канадски град в магията на класическата музика. Концертът "Поздрав към 2025 година" ще се състои на 28 декември в Meridian Arts..
От Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина съобщиха във Фейсбук, че през 2025 година ще се проведе Четвърта среща на ръководителите на..