По официални данни след преброяване на населението в Австралия през лятото на 2022 година, българите на държавата-континент са 8039. Най-многобройни са те в щатите Нов Южен Уелс – 2401 и Виктория – 2156. В най-населения австралийски щат Куинсленд като българи са се определили 1 216 участвали в допитването. Около 600 от тях живеят в щатската столица Бризбейн, където и днес има открита избирателна секция. Час преди края на изборния ден в секцията в Бризбейн, активността в нея е над 60 % или 64 гласоподаватели, което е с 12 повече от общият им брой за изборите през октомври миналата година, казва за Радио България Калина Богданова.
Това са четвъртите избори за българката, в качеството ѝ на член на секционна избирателна комисия, и се надява днес да доближат рекорда на секцията си от 97 гласували през април 2021 година.
"Много хора си тръгват от изборната секция с думите „Дано не се видим следващите четири години“. Надеждата ни определено е за съставяне на редовно правителство и се надявам резултатите на партиите да способстват съставянето на такова, което да работи върху належащите цели и проблеми на България по възможно най-позитивния и европейски начин", казва тя пред репортера ни Весела Кръстева.
Причината да стигнем до днешния вот според Калина Богданова се дължи на ниска ангажираност, породена от ниската политическа култура на българите.
"В австралийското общество има много по-висока политическа култура и ангажираност. Гласуването тук е задължително, което кара хората да се интересуват повече от политика и да държат реална сметка на политиците си."
Негласуването в Австралия е съпътствано от финансова глоба, която по думите на българката не е нито символична, нито много значителна, но е достатъчна за наличието на над 90% избирателна активност в държавата. Сънародниците ни там са изморени от толкова чести избори – в голяма държава като Австралия, където някои хора изминават стотици километри до най-близката до тях секция, това оказа сериозен ефект върху мотивацията им да гласуват, казва тя. Смята, че разстоянието, което ги дели от родината им премахва „филтъра на живота в България и те виждат случващото се в страната по малко по-изчистен и черно-бял начин“. Въпреки всичко, тя е позитивна и се надява резултатите на партиите днес да способстват съставянето на редовно правителство, което да работи върху належащите цели и проблеми на България по възможно най-позитивния и европейски начин.
"За мен лично е много важно България да заеме много ясна посока на евроатлантическо развитие. Да няма колебание в позицията си, в ценностите си и в стратегическата си ориентация. Да предприеме категорична посока на борба с корупцията и развитие и реформа в повечето обществени сектори, като се започне от здравеопазване, образование и икономиката. Но най-вече очаквам връщане на България към една много ясна цел и стратегическа позиция, план за развитие. Мисля, че това ни липсва най-много в този момент."
И днес до урната в Бризбейн са отишли българи между 30 и 50-годишна възраст и според Калина това отразява и демографски диаспората в Австралия. "Защото по-възрастните са от една по-стара емиграция, която отдавна е загубила не емоционалната си връзка с България, а с политическата реалност. Те не знаят в детайли, какво се случва и за кого да гласуват и поради тази причина те често отсъстват сред избирателите. Гласуват предимно българи, които са напуснали страната между не повече от петнайсет години."
И Калина е част тази статистическа извадка. Напуснала е България преди 8 години, по думите ѝ - по политически причини.
„Не исках да живея в държава с толкова голяма корупция и неработещи институции. И докато тези неща не достигнат едно европейско и световно западно равнище аз нямам желание да се върна. Но ако това се случи - защо не.“
За ученици в 11 клас от гимназия в Ришон Лецион, Израел, беше проведен открит урок за съдбата на българските евреи през Втората световна война. Специален гост на събитието и лекцията на 15 декември, изнесена от Ира Шарфман и Сахар Шаули, на която..
Сред журналистите в Сърбия, на чиито телефони е бил инсталиран шпионски софтуер, е Славиша Миланов от Цариброд (Димитровград), който работи за местния сайт за новини на български и сръбски език ФАР, пише в доклад на "Амнести интернешънъл". В..
В Париж днес ще бъде връчена наградата "Маларме" за 2024 г. на Мари Врина-Николов, присъдена за превода ѝ на френски език на стихосбирката "Там, където не сме" /Là où nous ne sommes pas/ на Георги Господинов. Наградата за чуждестранен превод..