Непосредствено след големия християнски празник Цветница, който припомня радостното посрещане на Иисус Христос в Йерусалим, започват най-трудните дни на Великия пост. Това е седмицата, в която си припомняме последните земни дни от живота на Спасителя, преди да бъде разпънат на кръста.

Още в неделя вечерта, след празничното възпоменание на Вход Господен, Православната църква подготвя вярващите за Страстната седмица с едно от най-покайните богослужения Последование на Жениха, което се отслужва в три поредни вечери. Названието му идва от песнопението на вечернята „Се Жених грядет“ – „Ето Женихът идва в полунощ и блажен е онзи, когото той намери буден, а окаян е онзи, когото завари спящ.“ Чрез него, Църквата припомня думите на Иисус Христос, който предупреждава, че Божият ден ще дойде ненадейно и вярващите трябва да са подготвени да го посрещнат. „Да бъдем будни, означава да имаме съзнание, че нашият живот и ежедневие не са нещо незначително, а поле, на което се разиграва най- голямата борба, тази за всяка човешка душа“, отбелязва отец Борис Борисов от столичния храм „Свето Преображение Господне“:

В притчата, девиците са душите, а елеят – добрите дела, и посланието към вярващите е да вършат добри дела приживе ежедневно, защото в Съдния ден ще бъде вече късно. Затова и в дните на Страстната седмица вярващите са особено внимателни както по отношение на делата си, така и на мислите си, а храната им е оскъдна, без олио, както и в началото на поста. Така пречистени телесно и духовно, те се подготвят за изповед и Причастие.

Тайнството Евхаристия е установено от Иисус Христос непосредствено преди да бъде заловен: “Яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощение на греховете!”, казва Той и благославя и виното: „Тази чаша е новият завет в Моята кръв, правете това за мое възпоменание”. В тези слова на Спасителя не бива обаче да търсим чиста символика:

„Христос не е казал „ето, този хляб е символ на моето тяло“ – посочва отец Борис и пояснява: – Той е казал, това е моето тяло, по аналогия на това, че Иисус Христос е едновременно истински човек и истински Бог в пълнота. По законите на логиката е невъзможно, но въпреки това ние точно това изповядваме и точно това виждаме в Евангелието. По същия начин тайнството Евхаристия наистина е животът на църквата, сърцевината на християнския богослужебен живот. Фактът, че Христос прави това именно преди своята кръстна смърт показва, че наистина това е премъдрия начин, по който Той е учредил, в качеството ни на психосоматични същества с душа и тяло, ние да усвоим и неговите кръстни страдания и смърт, с която изкупва цялото човечество.“

В това е и смисълът на причастяването в края на Страстната седмица, приемайки част от тялото и кръвта на Спасителя, причастените да станат причастни на Бога, чрез чисто физическото поемане на Евхаристията. Така, вярващите не само общуват духовно със Спасителя, но и телесно стават част от Него. Друг важен момент на тази вечеря е и изключителният пример на смирение и отдаденост, който Христос дава като умива нозете на своите ученици. С това Той показва на всички ни как трябва да служим на ближните.

Снимки: Дарина Григорова