Когато Галина Манолова, шесто поколение българка, родена в с. Кайраклия, Молдова, публикува разказ за една великденска игра от детството си, тя дори не подозира какъв огромен отзвук ще предизвика сред българите, разпръснати по целия свят. От различни кътчета тя получава снимки от хора, показали на своите деца и внуци тази бесарабска великденска занимавка, а блясъкът в очите на малките участници не може да се опише с думи.
"На една линия се поставят всички яйца (по едно от всеки играч), на разстояние едно от друго колкото топка за тенис, която всеки участник хвърля от определена дистанция. Целта е да избуташ някое яйце вън от рамката, с която са заградени. Което яйце се окаже извън тази рамка, е заслужен трофей на този, който го е уцелил. Загубилият яйцето си може да продължи играта като сложи ново – обяснява простичките, но в същото време увлекателни правила на играта Галина Манолова. – Ние играехме на улицата в махалата на самата земя, а на всяко яйчице му се правеше като легълце от пясък и земя, за да стои право. Майсторлъкът е хем да е извън чертата, хем да не го размажеш, защото някои го изяждаха, други го носеха на мама и тати да го покажат. Никога няма да забравя хазарта на всеки, който е участвал в такава игра."
Като етнограф Галина Манолова започва да търси корените на тази игра, но не ги открива в България, затова се надява, че Радио България може да помогне в намирането на източника, от кой точно край на страната ни е това великденско занимание:
"Когато писах за тази игра, бях сигурна, че тя съществува и досега, и какво беше моето учудване, като се оказа, че играта направо се е изгубила! Открих, че тя е позната не само в моето родно село Кайраклия, но и в околните, основно български, села – уточнява Галина Манолова в интервю на Десислава Семковска. – Търсих материали дали това не е молдовска, украинска или руска заемка. Но не, тази игра се наблюдава само при българите. Ние сме доста голяма общност и нашите кайраклийски сънародници вече втора година учат българчетата в Пловдивско и Софийско на тази игра. Като етнограф съм много щастлива, че играта се завръща в България и съм сигурна, че се възражда и при нас в Бесарабия! Да живееш на другия край на земята и да описваш просто своите спомени и усещания за хората и живота, е едно. Но да виждаш резултатите, които е предизвикал твоят текст е нещо съвсем друго."
Галина Манолова пази и много други хубави спомени за Великден. Един от тях е свързан с неизменния атрибут на празника – козунака.
"При нас той се казва „паска“. Спомням си как цялото село беше в облак на уникалната миризма на прясно изпечени козунаци. Пред всяка къща като нишан се слагаха черупките от яйцата, а козунаците се правеха в огромни количества с от 40, 60 до 100 яйца, защото точно на този празник се събира цялата рода. А на мен най-отговорно ми даваха задачата да намажа втасалите козунаци, преди да се сложат да се пекат, с жълтък, за да станат гланцирани. След това те се освещаваха в нашата селска църква."
Галина с удоволствие разказва за боядисването на великденските яйца и за това, че при българите в Бесарабия няма писани яйца, защото преселниците там идват от райони на България, където тази практика липсва – Сливенско, Ямболско, Добруджа.
Важен елемент от подготовката за Великден е трапезата:
"При българите в Бесарабия заради това, че живеят сред руснаци, украинци, молдовци трапезата се е размила с традиционните представи за Великденската трапеза, която познаваме в България. Когато започнах като етнограф и нашите баби разбраха, че в България основните елементи от трапезата са агнешко, дроб сарма и зелена салата, се оказа, че и тук навремето българите са си пекли агне – разказва Галина Манолова. – Но сега трапезата при българите е универсализирана с другите народности, и каквито празнични ястия се правят за Нова година, същите са и по време на Великден."
И още две неща са важни за българите в Кайраклия на празника: ходенето на гробища и поменът, защото Великден е един от празниците, когато те си спомнят за починалите си роднини.
"Ние, българите, сме жилав народ, държим на своите традиции, няма значение къде се намираме – убедена е Галина Манолова. – Аз пожелавам на всички българи точно на този Великден да си пожелаят да се върнат към себе си и да имат повече мир и светлина в душите."
Снимки: личен архив
Хиляди хора се включиха в тазгодишното шествие, с което бяха закрити Празници на розата в Казанлък, които тази година се провеждат за 121 път. Сред гостите, наблюдавали ритуала ритуала по бране на розов цвят и розоварене в градините край града бяха и..
От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..
Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..