Първата неделя след Великден е свързана с един от дванадесетте Христови ученици – свети апостол Тома. Денят се нарича още Томина неделя. Названието идва от името на деня, в който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си, и специално се обръща към невярващия във възкресението Му Тома с думите: „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури я в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!
Апостол Тома е известен не само с евангелската история за своето неверие, а и като един от най-жертвоготовните Христови ученици.
Житието на светеца разказва, че скоро след възнесението на Христос, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово. На апостол Тома се паднала нелеката задача да проповядва в земите на Индия. За да го окуражи, самият Господ му се явява във видение, заповядвайки му да действа без да се страхува, защото Сам ще бъде с него. По това време в Йерусалим пристигнал пратеник на индийския цар, който търсел изкусен художник, за да му построи разкошен дворец. Тома се наел да изпълни задачата и отпътувал за Индия. Там се явил пред царя и получил от него пари за строежа, които бързо раздал на бедните и болните, като проповядвал Христовото учение. Царят се разгневил и затворил апостола в тъмница, но скоро станало чудо. Царският брат изведнъж оздравял след тежко боледуване и получил видение на прекрасен небесен дворец. Така царят разбрал, че Тома му е приготвил не земно, а небесно жилище с милостинята, която е раздал за спасение на душата му, и заедно с брат си се обърнал към християнството.
Томината неделя слага завършек на великденския празничен цикъл, това е и краят на Светлата седмица, наричана още Празна, поради забраната да се работи каквото и да е. На този ден жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Тома, Томислав и Томислава.
Съставил: Гергана Манчева
При разкопки на мястото на новата автогара в черноморския град Созопол бе открит манастир от XI век, който е функционирал до края на XIII век. Предполага се, че обектът е бил унищожен от пожар, за което свидетелстват пластовете от въглении..
" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ..
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Разкъсана облачност
Ясно