Радиооперата “Синьото пиано” на Албена Петрович-Врачанска ще има своята дълго чакана световна премиера на 3 май, в Първо студио на Българското национално радио, в рамките на Международния фестивал “Софийски музикални седмици”. Заглавието на творбата е почит към поетесата Елзе Ласкер-Шюлер, която в рими рисува спомена за своето детско пиано в богатия дом на родителите си, преди да напусне нацистка Германия.

“Синьото пиано” пресъздава житейската съдба на две пианистки, които попадат в концентрационни лагери – Вера Лотар-Шевченко и Алис Херц Зомер. Родената в Торино и починала в Новосибирск, Вера е въдворена в сталинския ГУЛАГ, където нощем се упражнява на изрязани с кухненски нощ клавиши върху затворнически нарове. Произхождащата от пражка еврейска фамилия, Алис е заточена в нацисткия Терезиенщат, където изнася повече от сто концерта, признавайки, че музиката е била нейната храна.

“Всеки артист и човек има своя душевност, свои теми, които са му много близки – отбелязва Албена Петрович-Врачанска. – Сякаш в една кутия са затворени сюжети, идеи – все неща, които го вълнуват. Едно от тях е темата за Втората световна война и диктаторите, за произтичащите от тях проблеми и странни преобръщания в човешкия живот. Хората живеят щастливо, но в един момент ги застига война и трагедията се отразява върху живота им – например на двете пианистки, както е в случая с тази опера.”

Спомените на оцелелите в лагерите на смъртта жени ще бъдат възкресени в музикален жанр, създаден през 20-те г. на миналия век, когато радиото става основно комуникационно средство и не след дълго театрите ще рухнат във война. “Синьото пиано” ще прозвучи в изпълнение на сопрана Синтия Кнох, мецосопрана Наама Лиани, виолистката Стефания Янкова, перкусиониста Борис Будинов, пианиста Мирослав Георгиев и камерния ансамбъл за съвременна музика MYX`D. Авторът на либретото и мизансцена, Матиас Фогт, ще се превъплъти в ролята на четец.

Драматургичната линия на произведението започва от ада и завършва с апотеоз на силата на музиката, във възможно най-трудната среда, противопоставяйки цитати от антисемитското законодателство на стихове на Марина Цветаева и Елзе Ласкер-Шюлер. В партитурата присъстват нетрадиционни средства за звукоизвличане – например гумени патета и тибетски купи, а в края ѝ друг чудат инструмент наподобява звук от рая. И макар композиторката да използва съвременен музикален език, вокалните партии са мелодични.

Албена Петрович-Врачанска е автор на над 600 творби в различни жанрове, включително на осем опери. Последната от тях, акустично-електронна и създадена в сътрудничество с Мануела Бончева, ще пренесе публиката в свят от сънища на 25 юни т.г. в Софийската опера. Композиторката се установява през 1996 г. в Люксембург, където учи съвременни композиционни техники и компютърна музика, а през 2009 г. основава международен конкурс по композиция за деца.

“Децата се вдъхновяват от това, което семейството, учителите, обществото им предава – казва Албена Петрович-Врачанска. – Докато нашето съзнание вече е формирано в друга епоха, тяхното усещане за света се създава днес и е много важно да им поднасяме по-дълбоки и сериозни неща, за да си изградят реална представа за него – не само за този дигитален свят, в който са родени и съзряват. Затова и произведения, които се обръщат към миналото, които са вдъхновени от трагедии или от общочовешки теми, трябва да бъдат предавани на младите хора.”

• Произведения на Албена Петрович-Врачанска звучат на фестивали из цяла Европа