Всяка година на 6 май, когато отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, се извършва тържествен Гергьовденски водосвет на българските бойни знамена. Знаем ли обаче кои са знамената-светини, които напускат фондовете на Националния военноисторически музей, за да предизвикат за пореден път трепет и преклонение и да ни напомнят за подвига на нашите воини, спасили и съхранили за поколенията тези символи на българската бойна слава?

"Знамената са едни от най-висшите символи на нацията и нейната армия, и именно тези знамена – свидетели както на устрема към справедливост, така и на последвалите крушения на надеждите – се наричат светини на българската армия. Това са знамената, които са участвали в реални бойни действия. Знамена-светини са и онези, които са спасени в края на Първата световна война, когато нашите полкове остават в заложничество, но българските войници и офицери проявяват не само находчивост, но и жертвоготовност, за да завърнат всички знамена в родината и да не ги предадат във вражески ръце" – обяснява Деяна Костова, заместник-директор на Националния военноисторически музей (НВИМ).

Всички тези знамена-светини се съхраняват при специални условия, за да бъдат запазени за бъдещите поколения. Те се вадят от фондовете на НВИМ рядко и по специални поводи. Според каноните на църквата, бойното знаме се освещава един-единствен път: ритуално, еднократно, при връчването му на войсковата част.

"Такова истинско освещаване на знамената на 6 май се е състояло през 1937 г., когато цар Борис III връчва новите полкови знамена като символ на възраждащата се сила на българската армия, издигнала се над ограниченията на Ньойския мирен договор – връща ни в историята Деяна Костова. – По време на церемонията тогава всяко знаме е приковано към дръжката си лично от царя с по един златен пирон и специално церемониално златно чукче. Чукчето и пироните могат да бъдат видени днес в постоянната експозиция на Националния военноисторически музей. Този ритуал е последван от може би най-мащабния Гергьовски парад в историята на България преди 1944 г., за първи път като част от церемонията небето над София е озарено и от тържествена заря."

Празничният водосвет, който се извършва на 6 май и на Богоявление, от своя страна, представлява ежегодно очистване и благославяне със светена вода на бойните знамена – тези неми свидетели на кръвопролития и насилие.

Тази година в церемонията ще участват 8 знамена-светини – щандартът на 1-ви конен полк и знамената на 6-и търновски, 13-и рилски, 15-и ломски, 23-и шипченски, 24-и черноморски, 25-и драгомански и 30-и шейновски пехотен полк. Три от тях са спасени от плен през Първата световна война и носят особен заряд в своите любопитни истории.

"Знамето на 15-и пехотен ломски полк, например, остава в заложничество с полка си в края на септември 1918 г. – разказва Деяна Костова в интервю за Радио България. – Бързо обаче е измислен план за неговото спасяване. Платът на знамето е свален от дръжката, около нея е навита мушама, а истинското знаме е заровено през нощта в близка нива. Още на следващата сутрин е извършено лъжливо демонстративно изгаряне на "знамето". Чак през февруари 1919 г. знамето е изпратено по тайни канали и след редица приключения успява да пристигне във Военното министерство в София. Сходна е съдбата на знамето на 25-и драгомански пехотен полк, което е укривано в продължение на 12 денонощия и отново успява да стигне в столицата."

Всички бойни знамена, попаднали в плен през Първата световна война, са спасени и отличени със специални възпоменателни гривни, а спасителите им са наградени с отличие, създадено през 1922 г. – "За спасяване на знаме".

15 знамена-светини могат да се видят и в мащабната изложба в НВИМ „Българската армия – началото“, посветена на 145-ата годишнина от нейното създаване. Сред тях има три спасени знамена, като историята на спасителя на знамето на 35-и пехотен врачански полк е особено разчувстваща.

"След задържането на полка заповедта е знамето да бъде изгорено, само и само да не попадне във вражески ръце. Тогава поручик Ангел Янчев, командирът на ротата, която носи знамето, решава да го спаси. Препасва знамето около кръста си и така го крие 9 месеца. През цялото това време той е ранен и ходи с куршум в тялото, който отказва да бъде изваден, за да не предаде знамето. Чак след връщането му от плен този куршум е изваден и днес също се съхранява в нашия музей – казва Деяна Костова. – Освен тези знамена още много униформи, оръжия и отличия ще допълнят разказа за бойния дух на българската армия, за нейния порив към свобода."

Снимки: БГНЕС, Национален военноисторически музей