Н. Пр. Желько Йович е роден на 9 януари 1974 година в Белград, той е доктор на политическите науки от Белградския университет, доцент по екологична и енергийна сигурност в Академията за национална сигурност на Сърбия. Като извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия у нас, Желько Йович пристига в София през октомври 2019 г. Женен е и има двама сина.
- Ваше превъзходителство, познаваме ли се добре - българи и сърби?
- Въпреки че живеем едни до други, въпреки че съществуват и семейни, и бизнес, и други връзки между двата ни народа, смятам, че не се познаваме достатъчно. Все още битуват някои предразсъдъци, наследени от историята. Ако се познаваме повече, ще се разбираме по-добре.
- Какво знаем и какво не знаем един за друг?
- Като че ли, и българите, и сърбите повече обичаме да говорим за лошите неща, които с ни разделяли в миналото, вместо за хубавите и за тези, които ни свързват. Когато говорим за история, аз винаги питам - защо не се сещаме за приятелството между Георги Раковски и Васил Левски в периода, в който доста дълго време те са били в Белград, където се сформира Първата българска легия, и когато българи и сърби, рамо до рамо, са се борили срещу тогавашния турски окупатор. Защо да не споменем и някои хубави събития, свързани със сръбския крал Милутин, чиито мощи над 550 години са в България, тук в София, в храма “Света Неделя”. Мнозина от сърбите, които идват в София, не знаят и, че той е оженил своя син Стефан Дечански за българската принцеса Теодора. Същата тази Теодора по-късно ражда най-великия сръбски цар - Душан…
- Каква роля играе дипломацията в този процес и може ли да го задълбочи?
- Не само, че може, но ролята й е ключова. Политиката отваря вратите за всичко онова, което по-късно ние, дипломатите, доразвиваме. А днес българо-сръбските отношения са на най-високото си равнище в съвременната ни история. Аз съм щастлив, че съм посланик да държава, чийто президент изключително много залага на такъв тип отношения. Винаги ли всичко е наред? - Естествено, че не е. Аз, като посланик, наистина се старая да не „замитаме нищо под килима“, а да сложим всички проблеми на масата и да започнем да ги решаваме. Винаги ли правим всичко по най-добрия начин? - Не. Винаги може и по-добре. Заедно можем да изградим едно по-добро бъдеще за региона. Най-големят проблем и на Сърбия, и на България в този момент е демографският срив. Ние губим хора всеки ден. И България, и Сърбия не ги чакат добри времена, ако не решат демографските си проблеми. А със съвместни усилия можем да развием и културата, и бизнеса, като важни предпоставки за задържането на младите хора тук.
- Може би конкретен пример в тази посока е, че неотдавна, заедно с представители на българската държава, открихте официално участък от реконструирания път към българо-сръбската граница при Калотина.
- Малко след като дойдох в България (6 октомври 2019 г.), в Сърбия открихме напълно завършената магистрала до границата, а преди няколко седмици с представители на вашата държава открихме нов пътен участък от Калотина до Драгоман. До края на май се очаква пускането и на другите 7 километра до Сливница, а, доколкото знам, е задвижена и работата по участъка Сливница-София. Така че ще имаме един съвременен модерен път “Европа”, който ще осигури много по-бързо и безопасно пътуване. От опит знам, че когато дойде чужд инвеститор, първо пита - имате ли магистрала. А всичко, което и Сърбия, и България правят в това отношение, ни дава надежда, че много скоро ще можем да разчитаме на повече инвестиции, на по-голям брой работни места, което означава - по-качествен живот на нашите граждани и на нашите деца, които могат и да решат да останат тук, вместо да търсят късмета си в чужди държави.
- Кои са другите по-важните инфраструктури проекти, по които се работи и които биха имали значение за по-добрата свързаност между двете страни?
- Изпълняваме различни проекти и в областта на енергетиката. Изградихме магистралния газопровод - “Балкански поток”, който дава възможност на Сърбия по още едно трасе да получава газ от руските находища. Много бързо ще бъде завършен и интерконекторът “България-Сърбия”, който ще даде възможност на Сърбия, използвайки трасето през България, да получи за първи път газ от източници, различни от руските, т.е. да получим газ от Азербайджан и от терминала за преработка на втечнен газ от Гърция и Турция.
- За свободната икономическа зона в Пирот се знае отдавна, какъв е интересът към нея от страна на български компании? Има ли достатъчна актуална информация в полза на предприемачите от двете страни, включително за стоки и услуги от взаимен интерес?
- Благодарение на активното присъствие и на българските, и на сръбските институции, смятам, че има достатъчно информация за предприемачите от двете страни на границата, така че да се ориентират и да вземат информирано решение за по-нататъшния си бизнес. Преди няколко години Свободна зона „Пирот“ беше разширена и вече включва и съседните общини – Бабушница и Цариброд. Т.е. сега имаме една голяма свободна зона и модерна магистрала до границата с България, а с изграждането на газовата връзка между Сърбия и България ще стане възможно свободната зона да ползва и по-евтина енергия. Благодарение на помощта на неколцина експерти от български институции, на неколцина мои сътрудници, ние вече успяхме да позиционираме в Свободната зона „Пирот“ фабрика, чийто собственик е гражданин на България. Надявам се, че до края на годината тя ще заработи. Но нека не говорим само за Свободна зона „Пирот“. Планираме да открием и интермодален терминал, който ще обедини работните сили от двете страни на границата - от Цариброд, през Драгоман, Сливница и Божурище, където е най-големият индустриален парк в района.
- В годините преди пандемията от Ковид-19 беше започнало бурно развитие и на туризма между България и Сърбия. Започва ли да се възстановява този сектор?
- Не само, че започва, но аз мисля, че той вече се възстанови в значителна степен. И плодовете от това берат и Сърбия, и България. Т.е. този двустранен поток от туристи е забележим, расте от ден на ден, все повече българи са в Сърбия и все повече сърби са в България. Туризмът обединява хората, той допринася за онова, което говорихме в началото – да се опознаем, да се забавляваме и да прекарваме свободното си време в разбирателство и хармония.
- Бихме ли могли да върнем сръбските туристи на българското Черноморие?
- Сърбите много добре познават българските зимни курорти и обичат да ги посещават. Но, когато става дума за черноморското крайбрежие, сръбският турист няма достатъчно информация. До 90-те години на миналия век сърбите идваха на Черно море, последва едно прекъсване и сега е необходимо да се върне спомена за това време. Добре е да обясните на обикновения сръбски турист, че сега с новата магистрала, която скоро ще бъде завършена, той ще има напълно изграден скоростен път от Белград до Бургас, а оттам – и бърза връзка с другите ви морски курорти. Предимство на българското черноморско крайбрежие е, че има низ от качества, които другите морете в региона нямат – например, има много археология, история, етнография, има хубави музеи. Освен това – за сърбите в България няма езикова бариера. Често много от обикновените хора не са имали възможност да научат чужд език и пред тях стои езикова бариера, която отпада тук, в България. Друго много важно нещо – цените в България са много добри. Мога да кажа, че пребиваването в България е с поне 40% по-евтино, отколкото почивка на Адриатика или на гръцките морета. Когато сръбският турист разбере, че ще стига за същото време от Белград до Бургас, както от Белград до Гърция или Черна гора, а в същото време – като си направи сметка с колкото по-евтино ще му излезе престоят, а и като разбере, че тук го очакват братя, с които ще пее и ще се забавлява, както вкъщи, аз съм сигурен, че много повече сърби ще започнат да идват и да почиват на Черно море.
- Да поговорим и за българското национално малцинство в Република Сърбия - чувствителна тема от години...
- Много добре казахте, че това е чувствителна тема. Откакто съм посланик, наистина се старая да не държа тази тема под килима и да показвам това и на моите институции в Сърбия, и на институциите тук, в България. Република Сърбия има една от най-либералните конституции в Европа по отношение на националните малцинства. Например, в автономната област Войводина има 27 национални малцинства. И те са пример за това как може да функционира в хармония едно мултикултурно и мултирелигиозно общество. Винаги може да се намери някой, който ще каже, че има разлика в написаното и в практиката. Естествено, че има разлика. Защото човекът като човек не е робот, не е съвършен.
- Къде тогава се явяват проблемите?
- Много добре знаете, че сме общества, които още дълго време няма да се освободят от влиянието на бюрокрацията. Затова и някои неща не се решават толкова бързо, колкото ни се иска. Почти две години чувахме за проблемите с учебниците на българското национално малцинство и правото на хората да се учат на майчин език. Проблемът беше в недостига на учебници за всички класове на основното и средното училище. И първо – президентите на двете страни дадоха сериозен импулс този въпрос да се реши възможно по-скоро, като на среща между Румен Радев и Александър Вучич беше договорено Сърбия да финансира преводачите. Те обаче се явиха най-сериозният проблем. Защото за целта не ни трябваха преводачи, които могат да превеждат разговор очи в очи, а такива, които познават отлично учебната материя. Много трудно беше навреме и качествено да направим преводите. Българската страна също се ангажира в решаването му и в крайна сметка по-голямата част от процеса е завършен - над 90%. Естествено, не можем да бъдем доволни нито ние в Сърбия, нито вие в България, а преди всичко – гражданите на Сърбия с български произход, които чакат тези учебници. Но това, което на мен не ми допада, е, че някои подобни забавяния или нещо, което не е направено, се обвързва със злонамерени действия. Аз отхвърлям категорично, че е възможно това. Да, съществуват проблеми, както казахме, и не трябва да бягаме от проблемите. Дали може по-добре? - Да, разбира се, винаги може по-добре. Самият аз често излизам от правомощията си на посланик и веднъж мечено пия кафе с моите български приятели в Звонац, Ракита и Босилеград - говоря с тях, опитвам се да ги разбера и да им помогна, когато мога. И, ако някой ми каже, че държавата Сърбия умишлено не желае да оправи тези региони, за да се стигне до обезблюдяването им, аз казвам, че това не е истина.
Сръбските граждани с български произход делят една съдба с всички останали сръбски граждани, независимо дали това са сърби, словаци, хървати... Те споделят неудобствата на регионите, в които живеят. Не е същият стандартът на живот за сръбските граждани с български произход в околностите на Белград с този на живеещите в Босилеградско. Затова и неотдавна президентът Вучич направи обиколка из тези места - да се огледат възможностите какво ние като държава можем да направим допълнително, за да съхраним населението. И няма как да се съглася, ако някой ми каже, че ние ще бъдем по-щастливи, ако по тези места вместо сръбските граждани с български произход дойдат други, които ще получат сръбско гражданство, а идват от азиатски или африкански държави, т.е. хора, които изобщо нямат нищо общо с нашия манталитет, с нашия дух, които не са в една и съща религиозна група, защото съжителството ни се улеснява от религията. Във време на обезлюдяване на регионите и демографски срив, всеки наш гражданин е важен за нас. В този смисъл мисля, че само с обединени усилия и съвместна работа можем да оправим положението и на българското национално малцинство във всички сегменти. Т.е. - ако не сме осигурили 10% от учебниците, да го направим, ако не сме дали достатъчно средства, защото ние също финансираме медии на български език – да осигурим. Може ли още? - Да, сигурно е, че може. Но повтарям – това трябва да бъде в тясна координация и с усилията на всички институции и от едната, и от другата страна на границата. Аз като посланик, мога да кажа, че вратите ни са отворени. Имам установени контакти и с вицепрезидента Илияна Йотова, която пряко е ангажирана с тези въпроси и която полага много сериозни усилия да се оправи положението на българското национално малцинство и често поставя конкретни въпроси, на които вярвам, че сме дали отговор. А също – с други представители на държавната власт, министри и институции…
- Може ли България да помогне за развитието на икономиката в пограничните райони, предвид примера на Унгария, която влага немалко средства във Войводина - района, в който живее по-голямата част от унгарското малцинство в Сърбия?
- Като дипломат не е добре да давам съвети на българските институции. Но Сърбия от своя страна трябва да създаде предпоставките за инвестиции. Лесно е да кажем – хайде, братя българи, елате и инвестирайте. Когато става дума за Димитровград, т.е. Цариброд, ситуацията е много по-лесна. Тук са създадени предпоставките за бизнес. Когато започне да функционира газовия интерконектор, когато осигурим и по-евтината енергия, свободната зона „Пирот“, която включва и Цариброд, ще бъде напълно достъпна и привлекателна, така че българската държава може много лесно да инвестира тук и да помогне. Не е същата ситуацията в Босилеград. Там трябва Сърбия да създаде условията. Както направихме цялата инфраструктура в Цариброд, така в следващите една-две-три години трябва и в Босилеград трябва да изградим качествена пътна инфраструктура, да открием и ние някоя фабрика, за да създадем предпоставките, така че българският капитал в лицето на българската държава или на частните компании, да могат да инвестират и да помогнат по този начин на региона. Имаме отличен пример, споменахте за Унгария. Като държава ние имаме отлично сътрудничество с Унгария и това до някаква степен подобри положението на унгарската общност в Сърбия. Но как да ви кажа – когато се открие една фабрика, това не се прави по национален признак. Тя винаги приема хора от различни националности. Така че, в тази фабрика, която ще се отвори утре в Босилеград или в Цариброд, ще работят и сърби, и българи. И в този смисъл ще бъда щастлив, ако видя това възможно най-скоро.
- На фона на двустранните отношения се откроява и въпросът за сътрудничеството по европейските теми. Къде ви е най-полезна България?
- Като съседна държава и член на ЕС България може да бъде от голяма помощ по пътя ни, както от една страна – чрез пряка подкрепа на европейската ни интеграция, така и чрез даването на съвети и указването на евентуалните грешки, които сте допускали в своя път към ЕС. И аз със задоволство мога да кажа, че България е голям наш партньор, когато става дума за подкрепата за евроинтеграцията ни. България е последователна не само по отношение на Сърбия, но и на всички страни от Западните Балкани. И използвам случая да благодаря!
- Всъщност, каква е нагласата на сърбите към членство в ЕС? Защото, дори без да се ползвате от фондовете на ЕС, всеки, посетил страната ви, ще види, че пътищата са поддържани, изграждат се или се реконструират магистрали, тунели, мостове... Как се справя с всичко това Сърбия, без да е член на ЕС?
- Ясно и недвусмислено е становището и на президента на страната ни, и на правителството на Сърбия, че нашата стратегическа цел е пълноправното членство в ЕС. Но не мога да скрия факта, че обикновеният човек започва да се уморява и вече гледа с известно недоверие към този процес, заради дългия период, заради честото поставяне на нови критерии и изисквания. А още повече - знаейки, че ние географски и културологично сме част от Европа не от преди 10-15 години, а от 1000 години. И тук е ключовият момент. Преди 6-7-8 години ръководството на Сърбия, държавата и народът отлично разбраха къде искаме да бъдем и какво искаме да бъдем. И си дадоха сметка, че всичко, което правим, не би трябвало да го правим, само за да станем пълноправен член на Европа, но и за самите нас. Опитваме се да градим нашата държава не за следващата година или две, а за следващите десет, трийсет, петдесет и сто години, осъзнавайки факта, че младите ни хора напускат, че имаме все повече проблеми не само заради демографията, но и в осигуряването на различни професионалисти. Както и в България, и ние имаме недостиг на медици, шофьори и други специалисти. Ето защо, ние решихме да направим първо нещо сами за себе си, а след това да очакваме и някой друг да ни помага. Стратегическата ни цел е до 2025 г. година да нямаме нито една част от Сърбия, която да не е покрита от магистрала или от скоростен път. Стратегическа цел е и до края на 2027 г. да имаме високоскоростен влак от Ниш до Будапеща. Вече напредваме по изграждането на трасето - участъкът от Белград до Будапеща се работи с китайски партньори, а отсечката от Белград до Ниш, в сътрудничество с ЕС. Допълнително ще се реконструира железният път от Ниш до Димитровград, а и с това, което прави и българската страна по жп участък до границата със Сърбия, се надяваме един ден да имаме и скоростен влак, който ще свърже София с Белград и Будапеща.
- В края на разговора ни - как лично вие се чувствате в България?
- Чувствам се отлично. И смятам, че моите резултати и всичко, което с моя екип направихме тук, не биха били такива, ако в България не бях дошъл с отворено сърце и, ако тук не ми бяха отговорили по същия начин. Наистина сега смятам София за свой град. Моят по-малък син се усеща вкъщи повече тук, отколкото в Белград, защото го доведохме тук, когато беше на две години. Много пътувам из България, а освен всичко, съм страстен ловец, което често ме отвежда и в най-отдалечените предели на България, а там мога да разговарям с много хубави хора, обикновени хора, селяни, да чуя различните виждания на населението, да се наслаждавам на храната, на музиката, песните и танците, които не мога да видя в София, Пловдив или Бургас. И, ако мога да остана още пет-шест или седем години, не бих се дърпал много.
- Слушате ли българска музика?
- Естествено, че слушам. Музиката и песните са нещо, което показват по добър начин и темперамента, но и характера, традициите и културата на един народ. Слушам най-различни песни – от народна музика, до популярната и рок музиката. Трябва да кажа, че мой голям приятел е Наско от Б.Т.Р. и често, когато времето ми позволи, присъствам и на концертите на тази голяма и популярна рок група.
- Ваше превъзходителство, благодаря ви за честта и удоволствието на разговаряме в студиото на Радио България! До нови срещи!
- Благодаря и на вас. За мен беше чест.
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..