Заради хладното време тази пролет розоберът закъснява. Едва преди седмица започна прибирането на цветовете в Розовата долина около градовете Казанлък и Карлово. Всяка година началото на беритбата в края на май се отбелязва с пищни празненства в Долината на розите. Традицията да се организират многолюдни дефилета и тържества, посветени на маслодайната роза възниква още с пренасянето на дъхавия цвят в България. В град Казанлък - в сърцето на Розовата долина, празникът има своя трогателна история, а днес там честват и 120 години от онова първото градско тържество, което дава началото на тази важна традиция.
През далечната 1903 г. в Казанлък е организиран Празник на розата, свързан основно с милосърдие и дарителство. Целта била да събират средства в помощ на сираци, социално слаби и хора, болни от туберкулоза, която била смъртоносна по това време. По този повод в Казанлък се правели изложби с рози, излети до Шипченския манастир, продавали се и специално издадени картички с изгледи за спомен от Долината на розите. През 1971 г. Празникът на розата прераства дори в национален, като вниманието се насочва върху красотата и изобилието на природата в този край.
След тежките пандемични години, когато всички тържества бяха заглъхнали заради разпространението на Covid-19, сега Казанлък се готви да посрещне рекорден брой туристи в юбилейна за Празника на розата година. Някои от гостите ще пропътуват хиляди километри, за да се включат в Дефилето на розите в събота /3 юни/, което е запазена традиция в Казанлък.
Празничната програма започва още на 2 юни с концерти, рецитали и изложби и продължава до неделя – 4 юни. Кулминацията е в съботния ден, когато през града ще премине многолюдно карнавално шествие с хиляди гости от страната и чужбина."Наблюдавам, че с всяка година туристите, дошли за празника се увеличават и преди пандемията бяха достигнали над 100 хил. Тази година само в шествието и карнавала ще участват над 4 хил. гости от различни формации, като най-новото е дефилето с костюмите на всички фолклорни области, от побратимените на Казанлък градове" – казва кметът на града Галина Стоянова:
"След 2020 г., когато имаше трудности в пътуването, наистина тази година е първата, в която имаме делегации от всички побратимени градове, като започнем от Сеул, република Южно Кория, от Китай, Италия, Франция, от Гърция имаме два побратимени града - Димотика и Верия, от Северна Македония - гр. Кочево.
Тази година ще се побратимим с още три града, от Полша, от Виетнам и от Иран. Интересът винаги е бил по линия на това да се произвежда или да се търгува с розово масло и във всички тези градове се провеждат фестивали на розата и на цветята. А тази година празникът е под надслов "Българската роза – минало, настояще и бъдеще".
На него са посветени и няколко изложби, едната от които е в Парламента в София. Тя е по инициатива на нашия народен представител Илияна Жекова, посветена е на българските розотърговци и разказва как е възникнала търговията с розово масло, кои са основните родове, занимавали се с нея и как те са били на призови места при участието си на световни изложения.
Ценен архив е албумът "Старият Казанлък", който издаваме тази година. В него са подбрани снимки, предоставени от 276 жители на града, които събраха над 5 хил. фотоси от историята на родното си място. В кулминационните дни за празника в Казанлък ще гостуват и световноизвестни изпълнители, сред които са музикантите от групата Boney M. Xperience. В дефилето в събота се включва и Памбос от Кипър, известен у нас със своята танцова школа, който също така е част от журито по избирането на Царица роза, конкурс, който се състоя седмица преди празника."
Розоберът е неизменна част от празника в Казанлък, когато гостите сами влизат в розовите масиви да си наберат от благоуханните цветя. "Има фамилии, на които това е основен поминък. Като цяло в Розовата долина има 55 хил. декара с розови насаждения, като 70% от тях се намират около градовете Казанлък и Карлово. На територията на целия регион има близо 30 дестилерии, които и в момента работят" – казва Галина Стоянова и продължава:
"В предишни години, повлияни от пандемията, имаше отказ на производители от обработка на площи с розови насаждения и някои бяха заменени с други етерични култури. Сега се вижда възраждане на розопроизводството. Една от трудностите в кампанията тази година е осигуряването на сезонна работна ръка, но засега всички се справят по свой начин. Редно би било и държавата да помогне на това производство, защото то не е само традиция, а е и едно от малкото, които се развиват изцяло благодарение на ръчен труд. За тази година розопроизводителите казват, че рандеманът е 4 тона за килограм розов екстракт, което дава основание да смятаме, че кампанията отново ще бъде трудна. Цената е скочила неимоверно много и варира между 8 – 9 хил. евро за килограм етерично масло от рози. Дава ни надежда голямото желание на хората да се възвърне отново производството и добива на розово масло, каквото сме имали преди, в по-добрите години."
Във връзка със сериозната годишнина на Празника на розата в Казанлък, градът е избран за домакина на годишната Световна среща на българските медии, организирана от 2005г. до сега от БТА.
"Крайно време е българските журналисти, работещи по света, да видят какво се случва в един традиционен регион на Родината, в който не само се пазят традициите за розопроизводство, но и район, който просперира добре икономически" – казва кметът Галина Стоянова:
"Град, в който младите хора се завръщат и в който има много културни събития. Това заслужава да бъде отразено от сънародниците ни по света, за да се види, че в България се случват много хубави неща, свързани с нашите ценности, които не са останали в миналото, а сме ги съхранили и пренесли в модерния свят. Искаме да се обърне внимание на нашите достойни съвременници, много одухотворени, трудолюбиви, можещи и знаещи – хора, които постигат мечтите си тук, в България."
Снимки: БТА, БГНЕС
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува..