Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Берберов – неразбраният художник, който пренася духа на Италия в родината

Снимка: sbh.bg

Макар следосвобожденската ни история все още да не е отброила дори два века, тя продължава да ни изненадва с личности, записали имената си с неподражаем почерк в нейния летопис. Един от тях – Христо Берберов, се връща към своето начало с думите: “Роден съм на 27 октомври 1875 г. в град Елена като последен член на осемчленното бедно семейство на Иван Билберя и Мария Миланова Грънчарова, които до края на живота си тъй и не можаха да разрешат своя спор кой от двамата ме е надарил с дарбата да шаря чуждите стени и кепенци по улиците...”.

Художническия му талант открива чехът Ото Хорейши, който заедно със свои сънародници се отзовава на поканата на новоосвободената държава да помогне за изграждането на нейните общество и култура. Съзрял в младежа Божията искра на творец, учителят по рисуване във великотърновската мъжка гимназия “Свети Кирил” насочва ученика да развие дарбата си в някоя от европейските художествени академии.

Тогава в България все още няма рисувално училище, затова и Христо Берберов заедно с още трима българи заминават с държавна стипендия за Торино – разказва изкуствоведът Анжела Данева. – В Кралската академия за изящни изкуства “Албертина” те изкарват целия курс на обучение. Според справки в нейния архив Берберов е имал разрешение да посещава още от първата година специализирания курс по рисунка, а това говори, че италианците са оценили таланта на младия българин.”

Все още студент в Торино, през 1894 г., наред с утвърдените творци, той участва с три картини в първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Едно от тези произведения носи името “Мечкари”.

Самият сюжет е много интересен и представлява двама мъже в цял ръст на непозната улица, които водят мечка, а единият от тях държи в ръката си дайре – добавя изкуствоведът пред Радио България. – Любопитен факт е че картината е подписана “Христо Берберов, Торин” – по тогавашния начин на изписване. За мен е неразбираемо как тя е пристигнала в България, както и защо художникът е рисувал подобен сюжет в Италия.”

След завършването на образованието си в “Албертина” през 1898 г. Христо Берберов се завръща в родината, воден от мисията да предаде наученото. Най-напред става учител в пловдивската мъжка гимназия, чийто директор е неговият брат Димитър, а от 1912 до 1920 г. преподава в Художествено-индустриалното училище, преименувано година по-късно в Художествена академия. В същото време участва в общи изложби в страната и чужбина и дори е представен пред цар Борис III за орден на Свети Александър с кавалерски кръст и грамота.

Христо Берберов пресъздава в картините си свят на красота, дори когато в него се долавят драматични нюанси. Той ни пренася в далечно време, живо чрез своята загадъчност. Лицата са одухотворени, пейзажите са с хладен натюрел, рисунките и графиките са претворени с финес, цветовите комбинации са необичайни за своето време.

В неговата ръка виждаме професионалните уроци на “Албертина” – казва Анжела Данева. – Творчеството му се характеризира с атмосферата на периода от края на XIX и началото на XX век – от Италия той се вдъхновява от романтизма и символистичните тенденции със специфичните за тях цветове и гами. Въобще той пренася италианското звучене в своите пейзажи с малко по-студената цветова хармония. Синьо-зелените и лилавите тонове съвсем в началото на новия век обаче не са припознавани в България и ако сравним с живописта на други негови колеги, веднага ще видим разликите.”

Не по-малко силна страна в творчеството на Христо Берберов е неговата църковна живопис. Той проектира мозайките за някои от фасадите в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, рисува и иконите в църквата “Успение на Пресвета Богородица” в родния си град Елена. Интересен факт е, че някои от изображенията изглеждат като недовършени с помощта на привнесен модернистичен похват.

Съпругата му е била любим модел и той често пресъздава образа й в църквите – казва още изкуствоведът. – След като я е обличал в съответните дрехи, тя е позирала за подготвителните рисунки за големите стенописи. И ако хората влязат в катедралата “Св. Александър Невски” в София и погледнат в дъното вляво, ще видят стенописа Въздвижение на честния кръст, в който неговата съпруга е изобразена коленичила. Синът му пък е сред лицата на ангелите в мозайките на фасадата.”

Въпреки че Христо Берберов участва активно в художествения живот на страната, той като че ли остава в сянка и картините му се излагат единствено редом с творбите на други автори. Буди недоумение фактът защо той така и не организира своя самостоятелна изложба. “Може би причината се крие в самия художник заради неговия характер, неговия начин, по който се е изразявал върху платното – в някаква степен неразбираем и невъзприеман дори от неговите колеги”, предполага Анжела Данева.

Наред с други художници, усъвършенствали уменията си в европейски академии, Христо Берберов безспорно се нарежда сред родоначалниците на българското изобразително изкуство. Първата крачка към опознаването на творчеството му беше направена преди година с голяма изложба в галерията на ул. “Шипка” 6, където бяха изложени неговите величествени планински пейзажи, изпълнените с мечтателност дамски портрети, възрожденските фамилни къщи, извисяващи се като носител на забравена, според художника, ценностна система. “Съзиданието на Христо Берберов не бива да потъва, защото той е допринесъл за развитието на историята на българското изобразително изкуство”, изтъква изкуствоведът Анжела Данева.

Снимки: sbh.bg

По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05