Навършва се един век от паметната дата 9 юни, когато пред 1923 г. с военен преврат е свалено правителство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. Според историографията от времето на социализма (1944-1989 г.), става дума за „фашистки преврат“, но по това време фашистка партия има само в Италия и тя управлява от октомври 1922 г. до 1926 г. в коалиционно правителство с останалите партии в страната.
Режимът, установен от БЗНС и наричан „Оранжева диктатура“, е не само крайно ляв, но и доста близък по методи и политика с фашистите на Бенито Мусолини. Земеделците идват на власт в България след неуспешен опит за преврат през 1918 г. при т. нар. „Войнишко въстание“ и поражението в Първата световна война. Утвърждаването на БЗНС на власт става също с помощта на победителите от Антантата, защото Александър Стамболийски приема да подпише Ньойския диктат през 1919 г.
Подобно на класовата теория на руските болшевики, Стамболийски въвежда съсловна теория. Според нея селското мнозинство е потискано от паразитното градско съсловие и то трябва да бъде подчинено. Стамболийски тероризира лидерите на старите буржоазни партии. Вкарва ги в затвора. Заплашени партиите се обединяват в коалицията „Народен сговор“. Но водачът на новата формация - дипломатът и журналист Александър Греков, е убит през 1922 г. Обществото е убедено, че зад покушението стои режимът на БЗНС. Начело на Сговора застава проф. Александър Цанков.
Управлението на БЗНС се оплита в корупция, синдикални стачки и съмнителни атентати. Настройва срещу себе си интелигенцията, църквата, остатъците от армията и демобилизираните офицери във Военния съюз. Изпълнявайки своите задължения към страните победителки в Първата световна война, Стамболийски погазва правата на македонските българи. Влиза в конфликт с влиятелната им организация ВМРО и допуска сръбски военни да атакуват базите на ВМРО в Пиринска България. Александър Стамболийски променя избирателния закон и на изборите през 1922 г. при спечелени 52% от вота взима 212 от 245 места в парламента. Създава „Оранжева армия“ за борба срещу политическите си противници.
Народният сговор, Военният съюз и ВМРО остават без легални, демократични възможности за противопоставяне на режима и организират преврата на 9 юни. Държавният глава цар Борис III не подкрепя насилствената промяна. Младият монарх се бои от реакцията на Европа. Но приема наложените му реалности и подписва указа за създаване на правителство с премиер Александър Цанков и министри от всички партии без БЗНС и комунистите. Царят поставя условието, да бъде запазен животът на Стамболийски, но земеделският водач е убит от паравоенни на ВМРО.
Елитът на БЗНС бяга в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и се включва в поредицата от опити на Белград и Москва за организиране на военни преврати в България до 1926 г. Иронията е, че знакови офицери провели превратите през 1923 г. и на 19 юни 1934 г., движат и комунистическия преврат от 9 септември 1944 г.
Снимки: БГНЕС, lostbulgaria.com, Kъща-музей на Александър Стамболийски, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..