Често мюсюлманският празник Курбан байрам се свързва с колене на животно. Но смисълът не е в това да се пролее кръв, казва Шевкие Чакър, колега от предаванията на турски език на Радио България. Това е жертвоприношение с дълбок смисъл – обяснява тя и разказва:
"Пророк Ибрахим дълго време не е имал деца и се помолил на Аллах, като казал: „Ще дам най-ценното, което имам, но ме дари с дете, с наследник!“. И наистина, не след дълго му се ражда синът Исмаил. Но идва време, минават години и в съня му се явява Аллах и му казва, че е време да се отплати, като пренесе в жертва най-любимото си. Пророкът не се поколебава и решава да пренесе в жертва сина си. Но в момента, в който трябва да стане жертвоприношението, Аллах му изпраща един коч и му казва: „Това беше изпитанието за теб, ти доказа любовта си към мен!“. И оттогава мюсюлманите колят курбан.“
Курбанът винаги се дава от сърце. Затова за жертвоприношението се избира най-здравото и най-хубавото животно в стадото. Вярата на мюсюлманите е, че в задгробния живот курбанът ще ги пренесе в рая. Т.е., ако през живота си са принесли курбан, то същото животно ще ги пренесе и в рая.
И още нещо много важно, на което обръща внимание Шевкие Чакър:
"Когато се заколи курбанът, една част от месото отива при бедните, другата част се раздава на съседи и близки, а третата – остава в семейството. Няма значение дали съседът е мюсюлманин, най-важното послание на Курбан Байрама е споделянето, чувството за съпричастност, както и опрощението. Иска се и се дава прошка...".
И до днес е жива традицията на Курбан байрам да се раздават бонбони на децата, което прави празника за тях още по-вълнуващ. Има и още много символи и послания на Курбан байрам, за които можете да чуете в звуковия файл по-горе, а за подробности - слушайте Шевкие Чакър в предаването „България днес“ на Радио България, след 19:00 часа.
Снимки: БНР, БГНЕС, архив
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..