Да тръгнеш на поклоннически преход към себе си с помощта на вярата. Това приключение – симбиоза между духовния и физически свят, човешката издръжливост и вяра, минало и настояще не е нещо непознато, особено за нас, европейците. Един от най-известните пилигримски маршрути е Ел Камино де Сантяго и представлява мрежа от пътища в няколко различни държави, с обща дължина около 1500 км, които водят до едно място – катедралата "Сантяго де Компостела" в едноименния испански град. Именно там се съхраняват мощите на свети Яков Зеведеев, един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос.
От 2019 година насам България има свой Свят път по следите на мощите на свети Иван Рилски.
"Идеята е да вървим по пътя на последното от няколкото пренасяния на мощите на св. Иван Рилски, през 1469 година от Търново към Рилския манастир – разказва за Радио България един от главните организатори на прехода математикът и преподавател във Великотърновския университет д-р Паскал Пеперков. – Една процесия, която на практика е минала през половин България – от Търново стига до Никопол, тогавашен административен център за почти цяла Северна България, оттам към Средец и след това стига до Рилския манастир. Това събитие е разказано още тогава от дякон Владислав Граматик. Той описва 10 топонима, 10 места, през които е сигурно, че са минали мощите на светеца. И това, което ние правим е по тях да възстановим историческия маршрут. Ние не само възстановяваме пътя вървейки, но го правим и с молитва. Така ползваме осветения веднъж от мощите на светеца път, за да се приближим чрез молитвата към Бога. Молитвата е форма на разговор с Твореца и опит да измолим благоденствие за участниците в прехода и за целия ни народ и държава."
Както всяка година, така и тази поклонническият пешеходен поход по пътя на мощите на свети Иван Рилски започва на 1 юли от Велико Търново и ще завърши на 12 август в Рилската света обител. На 30 юни вечерта участниците ще проведат Всенощно бдение в старопрестолния български град. Сред тях ще бъдат и двамата основни организатора на духовния поход – университетските преподаватели Паскал Пиперков и Евгени Коев. Те са и учените, направили най-съществените проучвания около пренасянето на мощите на светеца – небесен покровител на България.
"Колегата Евгени Коев се занимава с този въпрос още от 1999 година. Той е сред инициаторите да се изгради параклис на св. Иван Рилски Чудотворец на връх Кръстец в Стара Планина – едно от местата, през които са минали мощите от Средец към Търново. Аз се включих към проучванията през 2014-2015 г. и през следващите няколко години заедно очертавахме точния маршрут на прехода."
И така, преди пет години, по повод 550 години от връщането на мощите на св. Иван Рилски в манастира, основан от него, вярата отново шества по тези земи в лицето на близо 2000 пилигрими. "Първият поход се радваше на наистина голям интерес. Близо 50 души изминаха за месец цялото разстояние", спомня си Пиперков. В следващите години на пандемия участниците са значително по-малко, но ентусиазмът в организаторите не стихва."Тази година походът е малко по-дълъг, като идеята е с по-кратки дневни преходи да може да се издържи на цялостното натоварване. Ако в първите години имахме дни с 30 километрови преходи, то сега те ще са между 10 и 20 километра дневно, за да бъде достъпен. Тръгваме малка група от 20 души от Велико Търново и се надявам да има достатъчно хора по пътя, които да поддържат огъня на идеята и прехода да завърши успешно."
Маршрутът е разделен на пет етапа от по десетина дни. Първият е Велико Търново-Никопол (30.06.- 08.07.2023 г.), следва Никопол-Плевен-Луковит (9-15.07.2023 г.), Луковит-Враца (16-25.07.2023 г.), Враца-София (26.07.-02.08.2023 г.) и завършва с преход София-Рилски манастир (03.08-12.08.2023г. ).
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, holypath.eu
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..