В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” официално беше представена книгата на доц. д-р Спас Ташев – "Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944-1994 г.". Най-голямото пространство в храма на българската книжнина, справочно-каталожната зала беше тясна за пъстрата публика от политици, дипломати, академични изследователи, македонски българи и журналисти. 

Сред представителния интериор в стил артдеко интимният дух на дошлите съмишленици беше споен още при откриването на събитието с химна на македонските борби "Изгрей, зора на свободата". Децата на автора, близнаците Кирил и Ивета Спасови разпалиха душите и сърцата на всички със своето вдъхновено изпълнение.

Като експерт към парламентарната комисия за българите в чужбина, Спас Ташев се е запознал предварително още през 2019 г. с рамковата позиция на правителството и с декларацията на Народното събрание за преговорите със Северна Македония за присъединяване към ЕС. По думите му, най-голямата слабост на тези документи е, че в тях се говори за обща история между двете страни само до 1944 г. Така България се самолишава от актуалните събития през 20-ти век, когато на територията на днешна Северна Македония възникват множество нелегални организации, които водят борба за отстояването на българската кауза. Македоно-българската емиграция в САЩ, Австралия и Европа развива активна международна политика за защита правата на българите в титова Югославия. 

За да актуализира българската позиция, изследователят отваря куфарите с литература, които през 90-те години на миналия век донася от САЩ, когато е гост на конгресите на Македонските патриотични организации – МПО. Прочита цялото течение на водещото им издание в-к "Македонска трибуна" от 1944 до 1994 г. Обработва над 60 000 страници стандартен текст.

"Една година ми отне да изчета всичко – разказва Спас Ташев. – Тук е съпругата ми и моите деца. Имах доста конфликти с тях. Те понякога ми се подиграваха, защото когато има празници аз се качвам в моя кабинет, чета и събирам информация. Но това ми позволи да си създам една цялостна представа за процесите, които са протичали оттатък. Имам предвид процесите на репресия. Картотекирах информацията, по отношение на репресии, по отношение на създаването на т. нар. "македонски език", създавенето на т. нар. "македонска църква", реакциите в македоно-българското емигрантско общество по тези процеси, правата на човека, сътрудничеството с други емигрантски организации, най-вече с хървати, с черногорци, също така с албанци, дейността на емиграцията по света".

Така събраният материал за бъдещата книга всяка седмица, продължение на година и половина, излиза като поредица във в-к "Труд" под рубриката "Неизвестните нови борби на Македония". Препечатана е на скопската писмена норма в сайта "Трибуна.мк" и има широк отзвук в Северна Македония.

"Смятам, че книгата постигна своята цел. За съжаление до този момент тя се е появила само на български. От тук нататък, моята цел, като човек който твори по тази проблематика е тя да бъде преведена на английски. За да можем да запознаваме нашите партньори със случаите на нарушение на правата на човека. Тоест това е една модерна тема. Когато ние изнесем тези факти в подробности, тогава българската теза ще бъде още повече приемана от нашите партньори".

При представянето на книгата, президентът Румен Радев заяви, че тя е липсващото доскоро звено в аргументацията на българската национална позиция, относно евроинтеграцията на Северна Македония. Тя поставя въпроса за българите в Македония, за тяхното положение и за техните права. "Темата не съществуваше за българската външна политика до 2019 г"., изтъкна той и добави:

"Нещо много важно, именно тази позиция залегна и в основите на намереното европейско решение във френското председателство – изработването на преговорната рамка за република Северна Македония". 

"Но искам да кажа нещо още по-важно, защото когато ние от най- високо ниво в държавата започнахме публично и настойчиво да поставяме този въпрос, нашите сънародници, както казаха и те: "охрабрихме се", започнаха сами да поставят този въпрос. Започнаха да търсят подкрепа от българските институции и аз много скоро ги приех още същата година. Даже някои медии го написаха като безпрецедентна среща в президентската институция, макар признавам и закъсняла, но важното е, че ние го инициирахме и го започнахме". 

Радев подчерта още, че България не поставя никакви нови условия към преговорите на Скопие с ЕС. София иска единствено да се изпълнят поетите вече ангажименти, залегнали в преговорната рамка на ЕС, която много ясно описва какво да се прави.

"Ние не можем да градим добросъседство и устойчиво европейско бъдеще с език на омразата, с фалшификации и обиди към българите в учебниците, с липса на разкритие на архивите на службите за погромите над българите в Македония и липсата на реабилитация на невинните жертви, с продължаваща дискриминация, спрямо гражданите с българско самосъзнание. Дълг на България е да продължи работата с всички евроинституции, с българската общност в Северна Македония, с институциите в Скопие, с цялото македонско общество за евроинтеграция на нашите съседи. София най много иска час по-скоро Северна Македония да е член на ЕС заради факта, че ние сме обединени от обща история, култура и традиции вече 13 века и пред нас има общо европейско бъдеще", заяви в словото си държавният глава.

Снимки: Иво Иванов, БГНЕС