Европейската комисия прекрати т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, с който наблюдаваше процесите, свързани с върховенството на закона у нас. В мотивите си Комисията посочва, че България и Румъния са изпълнили в достатъчна степен задълженията си и наблюдението може да продължи по общия механизъм, въведен за всички държави от ЕС – с годишни доклади, проследяващи върховенството на закона в тях.

„Това е жест на доверие, от който съдим, че очевидно България е постигнала нещо правилно, независимо от големия период на несигурност и политическа нестабилност, в който се намирахме близо две години – отбеляза в интервю за Радио България икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов. – Това обаче все още не означава гаранция за приемането ни в Шенген от догодина. Не е сигурно дали това ще е последната пречка пред страната ни по този път“.

Австрия и Нидерландия продължават да са двете страни членки на ЕС, които изразяват резерви относно присъединяването на страната ни към Шенген. Основания за това не липсват, а и случаи, свързани със сигурността по границите ни, го доказват.

"Няма как да не споменем казуса "Капитан Андреево", тъй като той демонстрираше до каква степен България би могла да играе ролята на външна граница на Шенген – припомни икономистът. – Нямаше как този скандал, свързан с корупция и създаване на една частна митница, на практика, на която срещу подкуп се извършват всякакви незаконни превози, да не повлияе на имиджа на страната. Действията на тогавашното правителство (четворната коалиция между ПП, ДБ, БСП и ИТН) за прекратяването на тази корупционна схема, може би играе някаква положителна роля, тъй като западните ни партньори, вероятно очакват същото желание за борба и в момента".

Споровете, свързани с членството на България в Шенген започват още от присъединяването на страната ни към ЕС през 2007 година. В последните месеци зачести и безпрепятственото преминаване на големи групи мигранти, насочили се към Западна Европа, които на няколко пъти бяха залавяни във вътрешността страната ни. Това също допринесе за недоверието към страната ни по отношение на опазването на границите. Охраната им отново влезе в обсега на общественото внимание в началото на  миналия месец, когато издирваният от Интерпол, криминално проявен герой от прехода Ангел Христов, почина в дома си в кюстендилското село Ресилово. "Този случай също не представя нашата държава и граничен контрол в добра светлина пред страните, които са с резерви за присъединяването ни“ – убеден е Адриан Николов.

Трудно е да се определят загубите, които България търпи заради това, че не е част от шенгенското пространство. Според някои оценки забавянето на превозваните товари по границите, носи загуби в размер на около 100 милиона лева годишно за износителите и собствениците на транспортните фирми. За съжаление, не е възможно да бъдат договорени компенсации за пропуснати от страната ни ползи:

"Тук става въпрос за бизнес отношения и няма как да компенсираме това, че българските вносители не са имали по-лесен достъп до пазари в ЕС от германските или френските. По-скоро проблемът ще се реши, когато станем част от Шенген. Преди това трябва да приемем, че политическите ни проблеми досега са предотвратили фундаменталната възможност да се възползваме от принадлежността ни към ЕС."

Що се отнася до политическите сили в парламента, по темата "Шенген", икономистът не очаква сериозни противоречия, каквито наблюдаваме по другата водеща за правителството цел – присъединяването ни към еврозоната. Според него, присъединяването ни към тази зона ще допринесе поне отчасти за разрешаването на проблема с недостига на работна ръка в икономиката. То ще улесни възможността за работа и на чужденци, които се намират в страната.

Снимки: csreurope.org, Тони Тончев, BusinessGlobal