В Северозападния край, обикновено олицетворяван с бедност, отчужденост, безнадежност, има едно село, което възвръща вярата, че нищо не е необратимо. Необходима е само една-единствена черта – да ти "пука" за себе си, за обитавания от теб свят, за общността. Село Дреновец е пълно с такива хора, които променят за добро заобикалящата ги среда, а с това и собствената си душевност и желание да съзидават.

Разположено на 45 км от областния град Видин, село Дреновец се радва на плодородна земя, водни запаси, железопътен транспорт. Територията му пресича река Лом, а недалеч е изграден едноименният язовир – най-голям в областта.

"Населеното ни място се състои от бившето село Чорлево и нашето Дреновец – казва кметът Надя Иванова. – Това е най-голямото село в община Ружинци – около 1400 души сме, а постоянно живеещите са някъде около 1100. Хубаво ни е селото. Имаме си училище с 200 деца, имаме си гара, имаме си дом за стари хора, който се намира точно зад сградата на училището, имаме си и детска градина с близо 60 деца."

Заради чистия въздух, натуралните храни и красивите гледки в добре поддържаното село все повече хора от града възстановяват къщите си и прекарват тук почивните си дни.

"Купуват се къщи, а и много хора се връщат от градовете и започват да ремонтират бащините си домове – продължава разказа си Надя Иванова. – Да, има и пустеещи постройки, но процентът им не е голям. Поддържат се домовете. Може да се каже, че селото ни е оживено. Хората се прибират в събота и неделя, гледат си лозята, които са в дворовете им, гледат си градинките. Много отдавна не сме имали кражби. Добре работим и с полицията – при евентуален проблем веднага се обаждаме и те реагират бързо. И ни е спокойно селото."

В Дреновец са изградени три парка със соларно осветление, последният от които с нов площад и нови пейки. Скорошното обновяване на читалището и киносалона пък е струвало 530 хил. лв. Проблем засега създават профучаващите тежкотоварни камиони и леки автомобили, по близо петкилометровата главна улица. “Като писта е”, заявява кметицата, която заедно с общинското ръководство се опитва "чрез създаване на ограничителни мерки" да предпази пресичащите пътя пешеходци и особено децата.

Истинската гордост на селото обаче е училище "Н. Й. Вапцаров", в което се обучават ученици от първи до дванайсети клас. То разполага с всичко необходимо за едно съвременно модерно учебно заведение, уверяват на интернет страницата му.

Друга забележителност в Дреновец е т.нар. паметохранителница, разположена в читалището. Този своеобразен етнографски музей съхранява както вещи от поминъка на хората в района, така и предмети от античността. Един от най-древните експонати представлява каменна брадва от неолита, докато части от стрели, мечове и земеделски оръдия илюстрират живота от първите векове на българската държава в земите край Дунава. Гюле от хайдушко дървено топче свидетелства за стремежа към свобода през 18-и век, а в "стаята за едрогабаритни експонати", както я нарича уредникът, може да се види конска каруца с ковани железа от 19-и век.

Но това не е всичко, с което се слави селото. Освен двата православни храма ("Тук всичко си имаме по две заради някогашното разделение на Чорлево и на Дреновец"), и двата с името "Въведение Богородично", построени през 1840 г., тук действа и евангелска църква. Освен това процъфтява футболът, благодарение на спортния комплекс и желанието на общината да инвестира в здравето и бодрия дух на жителите си.

"През миналата година ни беше подсигурена доста добра субсидия от общинския бюджет – около 103 хил. лв., защото държим да развиваме спорта – казва още Надя Иванова. – Имаме два футболни отбора – един детски и един мъжки. Имаме си също треньор, който се занимава много и с децата, тъй като гледаме да спортуват, за да са здрави. Дори имахме женски отбор. През 2019 г. той изигра много мачове, но после се разпадна. Просто момичетата пораснаха и вече им е неудобно да бъдат футболистки."

За съжаление, много младежи след завършване на средното образование заминават за големите градове. "Търсят начин да работят, да оцеляват, но в селата е така", казва с огорчение кметицата.

"Основният ни проблем е напускането на младите от селото – обобщава тя. – Надявам се някой инвеститор да отвори нови работни места и хората да си останат тук. Навремето имаше военен завод, шивашко предприятие, две ферми и селото достигна 4 хил. души. След демокрацията започнахме да се стопяваме."

"Справяме се. Повече работа да има, защото много хора гладуват – и възрастни, и млади, и семейства – разказват жителите на Дреновец. – Парите не стигат – 600 лв. за какво по-напред? Много хора заминаха за чужбина, сега ще ходим и ние като тук няма работа. Там е по-добре, печели се по 100 лв. на ден. Не виждате ли какво става по магазините – 1 кг наденица струва осем-девет лева, един хляб – 2,50-3,00 лв. Имаме голям двор, гледаме си градина, садим люцерна да ядат животните. Хората правят ремонти и ние работим насам-натам и си изкарваме парички. Сега отиваме на язовира да товарим риба срещу петдесет лева. Животът тук е по-хубава мотика, повече работа и малко развлечения."

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Недка Лилкова от Радио Видин на БНР)