Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Пеем и учим дори в бомбоубежището”, казва Ивана Демирова от украинското село Криничное

Мирът в творбите на деца от българските общности зад граница

“Ще лекуваме раните на децата отново с песен”, добавя Евгения Шлопак от село Городнее

19
Снимка: БТА

В Деня на надеждата – 7 август, деца от българските общности зад граница получиха признание за съпричастността си чрез изкуство към своите връстници там, където “Мирът не е даденост, а ценност, за която да се бориш”. Именно под това мото премина един от творческите конкурси на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, чиито призьори вчера получиха своите награди.

Двайсет и пет български деца от десет страни бяха отличени в три категории – за литература, изобразително изкуство и пеене, на сърдечна церемония, сякаш да омекоти смразяващия прочит на войната в някои от изложените в залата творби.

Приобщаването на българите в чужбина към България, към нейната култура, изкуства, минало, бъдеще започва и минава през децата – казва Райна Манджукова, изпълнителен директор на Агенцията. – Затова и тези наши конкурси са най-устойчивата инициатива, която предприемаме. Радваме, че след ковидните години отново имаме много участия, отново много деца дойдоха у нас, за да получат своите награди.”

И тъй като чрез силата на словото към децата беше отправен призива да кажат заедно “Не на войната – да властва любов, а не война”, единствено достоверен може да бъде разказът на тези от тях, които търпят ужасите ѝ от първо лице.

Изпълнителният директор на ИАЧБ Райна Манджукова и Екатерина Баркова (ляво).

“Чух една руска песен, която много ми хареса – казва тринайсетгодишната Катя Баркова от село Суворово в Измаилски район в Украйна, отличена със специалната награда “Посланик на мира”. – Написах свой текст към нея и моята майка много ми помогна, защото тя владее литературен български език. С тази песен призовавам всички страни за мир в Украйна, тъй като тук умират нашите деца, нашите хора. А това е много, много страшно. Затова добавих своите думи, защото искам колкото се може по-скоро да приключи тази ужасяваща война.”

Катя обещава невъзможното – да спре да плаче, ала се съмнява, че дори и тогава призивът ѝ за мир ще бъде чут. Честно казано, не знам”, добавя съвсем искрено тя. И макар над нейното село все още да не са кръжали вражеските самолети, признава: “Няма спокойствие и безопасност никъде в Украйна.”

Думите ѝ потвърждава Ивана Демирова, която преподава фолклор в българо-украинския център “Медиа” в село Криничное в Болградски район. Тя разказва, че децата не пропускат седмичните занимания, дори когато се налага от съображения за сигурност да бъдат провеждани в укрития.

Искаме нашите деца да имат щастливо детство и щастливо бъдеще и с колегите правим всичко, което зависи от нас – продължава преподавателката. – Искаме да запомнят детските си години с хубаво, защото това, което се случва днес, ще им остане за цял живот. Искаме да пеят, да се радват, да танцуват, да се усмихват, но също да се развиват и да се реализират в тези толкова тежки дни. Затова и пеем и учим дори в бомбоубежището. Много са талантливи нашите деца.”

А олицетворение на всичко това е Варя – петгодишен синеок ангел с руси плитки почти колкото “исполинския” ѝ ръст. 

Варвара Трендафилова - една от най-очарователните участнички в церемонията по награждаването

Ученичката на Ивана Демирова спечели Гран при най-малките певци със заразителната песен “Хайде всички за ръчица, да играем ръченица” – танц, който споделя в детската градина с приятелките си Доминика и Алиса.

Харесва ми в България – казва момиченцето. – В българското училище учим празниците. Има много – Баба Марта, Коледа, празника на Кирил и Методий. Когато се върна в Украйна, ще разкажа, че тук горите са красиви. Ние нямаме такива, но имаме море. Надявам се да дойда в България и догодина.”

На жизнерадостни ритми заложи и вокалният ансамбъл “Звездици” към българското неделно училище в село Городнее, Болградски район, пресъздавайки песента “Седнала е Гинка”.

Ансамбъл „Звездици” към българското неделно училище в село Городнее, Болградски район

Изпълняваме основно народни песни – и украински, но повечето са български, за да запазим нашето, родното, тъй като ние сме носители на българския фолклор – разказва неговият ръководител Евгения Шлопак. – В нашите конкурси в Одеска област ни познават много добре именно като представители на българската култура. Благодаря на Господ, при нас е спокойно – в село сме и нищо не ни заплашва. Опитвам се да заобикалям темата за войната, защото не е хубаво децата да знаят изобщо какво се случва. Надяваме се отново да заживеем в мир и всичко да бъде както преди. И когато това стане, ще лекуваме раните на децата отново с песни – това е нашата мисия.”

Лечението преминава през различни фази – достатъчно е на първо време да пресечеш развитието на болестта. Като вдъхнеш малко кураж, влееш капка оптимизъм с някой жизнеутвърждаващ куплет и посочиш прокрадващ се от смраченото небе крехък лъч.

Райна Манджукова

“Мирът през очите на децата изглежда слънчев – казва още Райна Манджукова. – Това е свят, в който няма сирени, в който децата спокойно излизат навън и играят без страх, че може да ги удари дрон или снаряд. Така изглежда мирът според съчиненията, които получихме – при това не само от Украйна. Щастлива съм, че много творби по темата пристигнаха и от други страни, а това означава, че децата по света са съпричастни. Надеждата не се прокрадва, тя е твърдо в работите им. Надеждата я има.”

Снимки и видео: Диана Цанкова, БТА, Facebook/ExecutiveAgencyForBulgariansAbroad

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Шведската журналистка Ребека Хибинет разказва в мемоарите си за любовта към България

В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..

публикувано на 19.11.24 в 17:06

Защо улици в Прага носят имената на български будители?

Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..

публикувано на 18.11.24 в 13:35

Български хирург е първият носител на наградата за трансплантации на Илинойския университет

Проф. д-р Иво Цветанов записа името си в историята на Илинойския университет като първият носител на наградата за трансплантации "Енрико Бенедети". Новината съобщи генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. Наградата на проф. Цветанов е..

публикувано на 16.11.24 в 23:09