Градина... На алеята под стара топола – маса, сервирана за чай.

С тази пасторална картина в думи започва първо действие на класическата пиеса "Вуйчо Ваньо" от Антон Павлович Чехов. Произведение – учебник за европейския театър, което предизвиква творчески трепет и до днес в повелителите на сцената. Времето, в и около нас, е основен персонаж в Чеховите истории, надживели времето и мястото си. Театър на настроението, който предлага подводен живот на текста, зависещ от всеки зрител. Поредното доказателство за тези думи предлага театралният режисьор и преподавател в La Trobe University в Мелбърн Багряна Попова, която повече от две десетилетия живее в Австралия. Увлечена в мултидисциплинарните форми, тя съчетава театралния и танцов език с пространството и времето. С тази формула преди девет години Багряна започва да развива своя различен проект "Вуйчо Ваньо". Класическата руска пиеса буквално оживява, изиграна на фона на австралийската природа в частни домове или музей, в отрязъците от деня, описани от автора ѝ. На 1 и 2 септември, това сливане на изкуството с днешната реалност ще може да изпита и българската публика, в къща в свищовското село Кривина. Място, което отново ни понася по тънката линия на времето.

"В Кривина, защото коренът ми е от там. Това е родното място на баща ми и като малка там съм прекарвала летата си с моите родители. За мен това представляваше животът на село и оттам започна един вид вдъхновението за театралния ми живот. Защото това място и игрите до късно и присъствието на природата и начинът, по който се живееше в селото през 60-те и 70-те години на XX век беше изпълнено с красота, въображение и игра. И когато започнах да развивам и поставям преди девет години този проект, осъзнах, че всичко е започнало от моето детство и Кривина."

Подготовка за представлението представлява лабораторна работа с български актьори и продължава едва три седмици, обяснява пред БНР Попова. Репетициите и самата постановка се състоят в стара българска къща в селото. Цялото пространство на имота се превръща в „домакин“ на сцени из селския живот в четири действия, както самият Чехов нарича пиесата си. Публиката ще обживее мястото и ще присъства редом до актьорите. Два са принципите, по които работи българската режисьорка – site-specific и durational. В пиесата, всяко действие е в конкретен момент, който историята следва. "Например първо действие е следобед на открито, пият си чая. Второ действие- късно през нощта. Трето действие се случва през деня и четвърто - вечерта на втория ден. Ние играем в часовете на конкретното действие и така представлението се изиграва в продължение на два дни“ – пояснява Багряна Попова. Site-specific е много тясното обвързване с мястото, с природата, която те заобикаля, продължава тя.

"Идеята на този начин на работа е да отворим пиесата към мястото в което се поставя, то да стане част от нея и текстът да заживее в това конкретно място. Правим го чрез адаптация на специфични моменти в текста. В този смисъл ние не превеждаме просто думите от руски на английски или от руски на български език, ние превеждаме 1896 година, в случая, на "езика" на 2023 година. "Вуйчо Ваньо" говори за земеделието, какво е да се живее на село, какво означава един пенсиониран професор културолог да се опита да живее извън града. Какво значи за човек да изкарва хляба си само от един имот на село. Темата за защитата на горите, на природата около нас. Тази пиеса е написана в едно съвремие – онова на Чехов и сега ние превеждаме това съвремие и се опитваме да докоснем на пиеса живота и всички въпроси, които горещо вълнуват действащите лица – да ги пренесем в нашето време, за да усетим напълно значението им тук и сега."

Изкуство в чиста форма, биха казали някои. Фестивален проект в развитие го определя Багряна. И с нескрита гордост отбелязва топлото приемане, от страна на публиката, на седемте представления, изиграни през 2019 година на нейния "Вуйчо Ваньо" на Аделаидския фестивал на изкуствата. Общо шест са местата на Зеления континент станали декор на пиесата. "И всички собственици на имоти, където сме играли, веднага се съгласяваха да ни сътрудничат", признава българката, която чрез нетрадиционния си подход превръща изкуството не просто в забавление за определено време, а в истинско изживяване и съпреживяване.

"По този начин човек усеща мястото, климата, как тече времето и започваме да усещаме реално живота на персонажите. Как всичко се случва на тях и около нас. Усещаме не само времето на деня, но времето на живота на един човек, теми, които вълнуват Чехов във всичките му пиеси. То е едно неописуемо творческо и лично приключение и това беше един радикален и храбър експеримент за мен."

А след завръщането си в своята втора родина Австралия, Багряна Попова отново ще се посвети на Чехов с репетиции на постановката "Вишнева градина" в Академията в Мелбърн.

*Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но още като дете е заминава със семейството си в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. Авторското ѝ представление "Прогрес и меланхолия", физически-танцов театър по "Вишнева градина" на Чехов, получава три награди Green Room Awards на мелбърнската театрална сцена, в това число и за най-добра режисура.

По интервю на Ирина Недева - програма "Хоризонт" на БНР

Текст: Весела Кръстева