Почти седмица след разстрела на бизнесмена Алексей Петров, свързван и с подземния свят у нас, се появяват различни версии за това какъв е мотивът за извършеното престъпление и кой има интерес да го поръча. На брифинг миналата седмица, след свиканото от премиера съвещание с началниците на службите у нас, стана ясно, че разследващите са открили следи, свързани с покушението, но не съобщиха повече подробности.

Полицията си върши добре работата, въпреки че до медиите не стига много информация за хода на самото разследване – заяви пред Нова телевизия криминалистът Иван Савов. – „Поръчителят на това деяние може да бъде някой от широк кръг хора, тъй като в миналото си, Петров е бил мутра и за него през годините са водени множество разработки“ – обяснява криминалистът.

„Аз знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров отпреди 30 години. И държавата 30 години не можа да въздаде справедливост, някой сега я въздаде“, коментира бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров пред бТВ и допълни: „Не вярвам, че се е движел спокойно, защото това е човек с болно его, който искаше да изглежда нормален и да заеме висока властова позиция в държавата и да избяга от миналото си. Бандитското му минало го застигна“. Според Гяуров е твърде рано да се правят изводи, тъй като „при подобна подготовка и при положение, че не е намерено оръжието, вероятността да се стигне до извършителя не е никак голяма, освен ако в съпоставянето на паралелни процеси, на наблюдаването на широки групи от хора, не се стигне до косвени данни, които биха могли да станат причина за установяване на истината“. Пред БНР журналистът Емилия Милчева коментира:

„Службите и главният секретар на МВР дължат отговори на обществото, във връзка с убийството на Алексей Петров. Необходим е анализ на дейността им до момента. Те имат нови задачи, свързани с кърваво-червената линия, прокарана от войната в Украйна – посочи журналистката и призова за размисъл по отношение на желаните от правителството смени в сектор „Сигурност“. – Най-лесно е да се променят законите и да се махнат шефовете на служби. Какво обаче става после със самите служби?“ – попита тя.

Според Тихомир Безлов, „кризата на нашите служби, е че криминалният свят ги използва, а не обратното. Те нямат инструменти да противодействат на това влияние и по-опасното е, че политиците са готови също да поддържат това влияние, посочи Безлов. Според него, биографията на Алексей Петров не е типичната за влиятелна политическа фигура от Прехода:

„Той е един от малкото примери за хора у нас, които съвместяват толкова различни роли в живота си – спортно минало, бивша барета, вербуван съвсем млад от Държавна сигурност, застрахователния бизнес и амбициите му, свързани с ДАНС и т. н. Създавайки компания, която предлага застраховане, той започва бързо да расте и като икономически фактор, посредством всички криминални инструменти за тази цел – рекет, насилие, но бързо разбира, че сътрудничеството му със службите ще му осигури още изключителни възможности. Именно чрез тях той получава достъп до политическия елит в страната.“

Бившият вътрешен министър Иван Демерджиев подчерта, че показното убийство на Алексей Петров е абсолютно недопустимо, направено демонстративно и без никакво притеснение от извършителите:

„Когато създаваш такива трусове в системата за сигурност, не може да не очакваш, че държавата ще отслабне, респективно и сектор "Сигурност" ще отслабне. Това са логични последици."

По повод острата реакция, след новината за убийството на Алексей Петров от страна на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, който настоя за „спешни и дълбоки реформи в службите“, Демерджиев припомни, че е много опасно „да се пипат службите с политически декларации“:

„За 10 месеца аз и моят екип сменихме 4 областни директори, сега са сменени повече от половината само за 2 месеца. Това са хора, които са назначавани от Бойко Рашков. Новият министър има право да прави тези смени, но когато сменяш повече от половината директори, трябва да се мотивираш ясно, защото всяко едно такова действие е ясен сигнал както към обществото, така и към МВР. Тези хора се изправят срещу изключително тежка престъпност и ако нямат увереността, че само вследствие на качествата и резултатите им могат да бъдат сменени, много трудно може да се очаква от тях ефективно противодействие на престъпността. Липсата на доверие трябва да се мотивира", категоричен е  той.

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БТА, БГНЕС, Стопкадър bTV, Стопкадър TV1