„Героите са сред нас, не само в приказките! Украйна е пълна с герои, но мнозина от тях са мъртви“ – така започва разговорът ни бесарабската българка Тетяна Станева, сценарист, режисьор и директор на Международния етнографски филмов фестивал „ОКО“. Четвъртото му издание ще се състои в София от 1 до 7 октомври.

Ще бъдат представени към 50 документални творби от различни държави в общо 4 категории. Сред тях несъмнено се открояват филмите за войната в Украйна. Българската публика ще види "20 дни в Мариупол" на Мстислав Чернов, претендент за наградите „Оскар“. Лентата документира първите ужасяващи дни на руската инвазия, боевете по улиците на обсадения град и нападенията над невинни жертви, в т.ч. на деца и бременни жени. Но кинофестът „ОКО“ ще бъде открит с друга, не по-малко въздействаща украинска продукция. „Живот на предела“ на Павло Пелешок обхваща периода от Революцията надостойнствотодо нападението на Русия над Украйна.„Спирах филма, за да се изплача и после продължавах да го гледам“, казва Тетяна Станева и допълва:

„Бих казала, че това е като видео учебник за историята на войната в Украйна. Виждаме и лъжата на Путин в прогресия, виждаме как бяхме наивни да мислим, че той няма да нахлуе с пълномащабна война, защото тя започна още през 2014 . Има страхотни архивни кадри, направени от самите режисьори, които през 2014 -та стават военни журналисти, а сетне, вместо камери, нарамиха оръжия и влязоха в армията, за да воюват. Сред украинските режисьори има много загинали, в т.ч. и мои колеги, които познавах и ми е тежко да го споменавам. Но има и ентусиасти! Защото, за да намериш финансиране сега за някой филм, е изключително трудно. Украйна няма пари за култура, затова се търси финансиране от европейски програми. И който извади късмет, успява да снима.“

Много е важно, според Тетяна, точно сега да се документира войната с филми, снимки, лични истории, да се покаже истината, такава каквато е. И тя няма нищо общо с „другата гледна точка“, с наративите на ширещата се и в България руска пропаганда. „Когато върви война, няма „друга гледна точка“, има черно и бяло! Или признаваме злото за зло и не си играем с него, или ставаме заложник на това зло, което ще ни изяде“ – казва Тетяна.

Фестивалът „ОКО“ ще представи също фотографска изложба – аукцион с творби на украински фотографи и военни кореспонденти.

„В момента подреждаме фотоизложба за аукциона на Олександр Барон- също украински българин, който до 24 февруари беше фотограф и сега снима войната. Докато се чудехме какви заглавия да поставим на снимките му, попаднахме на кадър на счупено стъкло, но с формата на сърце. Кръстихме го „Хладното сърце“. Как да не звучи ужасно, но и в разрушенията, смъртта и кръвта откриваш някаква … красота. Красивото - това са хората на Украйна, красивото - това са оставените след тях предмети, които разказват истории. Хората станаха необикновено сплотени, единни, помагащи си един на друг и това е прекрасното в този тежък момент. Това също се вижда във филмите на фестивала“- казва Тетяна.

Украинската режисьорка с български произход споделя, че тук, в България, често се сблъсква с неразбиране на истинските причини на войната. Много наши сънародници открито подкрепят Русия:

„Даже в Украйна, когато ме попитат за ситуацията в България, казвам, че България е разделена, това е факт! Но пък хората, които ни подкрепят в този момент, го правят с цялото си сърце. И се радвам, че инициирахме дарителска кампания в България за набиране на средства за този фестивал. В началото имах опасения, че няма да успеем, но събрахме около 35 хиляди евро -  повече от сумата която заявихме. Даже за Украйна това е чудо - за култура да събереш такива пари. А тук всеки според възможностите си, изпращаше малки или големи суми.Защото българите даряваха не за филми, а за кауза. Има в България общо желание да се знае истината. И хората са готови да плащат за нея“ - каза в заключение Тетяна Станева.

Вижте още :

• Децата от българската общност в село Криничное отправят призив за мир
  
  
• В защита на Украйна се сражава батальон от украински българи
  
  
• Андрей Николов: Украйна, каквато беше през 2021 г. и по-рано, вече я няма
  
  
• Манол Пейков и каузата "Генератори за Украйна", която го отведе до Одеса