„Най-голямата смелост човек може да прояви не в открития Космос, а в мисълта“ – думите са на известния изобретател от български произход и създател на  първия електронен компютър с регенеративна памет Джон Атанасов. Смел в мисленето си е и д-р Марин Буков, тазгодишният носител на Голямата награда „Джон Атанасов“ за млади български учени в сферата на компютърните науки, връчена за 21-ви път от президента на България Румен Радев. Животът му се движи между специализираните алгоритми, симулациите, квантовите технологии, идеите за машинно обучение на физици и  преподаването

„Човек трябва да посвети достатъчно време, за да може да постигне успехите и времето е единственият ресурс, който все още не съм намерил как да генерирам. Времето си тече и обикновено, когато човек се занимава с нещо приятно, то тече доста бързо“ – казва 34-годишният д-р Марин Буков. Обича това, с което се занимава, затова и времето, посветено през последните години на науката тече бързо и му носи успехи.

„Завърших Немска гимназия през 2008 година, след което направих бакалавър по физика и бакалавър по математика в Университета "Лудвиг Максимилиан" – Мюнхен. Последва магистратура и PhD в Бостънския университет, след това пост докторантура. Сега съм лидер на научна група в Института за физика на комплексни системи „Макс Планк“ в Дрезден. Ако трябва да се върна назад във времето – в самото начало човек трябва да научи материята, да се запознае с новите концепти. Някъде по средата на моето  PhD  беше времето, когато започнаха да се появяват нови идеи и съответно въпросите как да се реализират те. Това нещо продължава и до днес.“

Научните трудове на д-р Марин Буков имат близо 2500 цитирания в библиографската база данни за статии, публикувани в научни издания Scopus. Основният му интерес е в разработването и използването на изкуствен интелект в квантовите технологии. Д-р Буков е създал първото приложение на алгоритми, използващи изкуствен интелект, който се самообучава да контролира и манипулира силно взаимодействащи си квантови системи  във и извън равновесие. За практическото приложение на изобретенията си, обяснява:

„Приложението на квантовите технологии може да е доста пъстро – например те могат да доведат до сериозен пробив при забързването на определен вид алгоритми. В криптографията квантовите технологии също се очаква да доведат до нови крипто алгоритми и нови начини, по които може да се запазва и предпазва информацията. Квантовите симулации се очаква да доведат до пробив в квантовата физика, най-вече при синтезирането на нови материали със свойства по дадено предназначение. Също така и в квантовата химия - при фармацевтиката и създаването на молекули, които водят до синтезирането на нови лекарства. Това, може да се каже е пътната карта за следващите 50-100 години.“

Д-р Буков е и преподавател, включително и в България, където създава лекционен курс в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 2020/21 година. Курсът е част от магистърска програма по изкуствен интелект и различни програми по физика, посетен е от 45 студенти.

„Създадох нов лекционен курс за дълбоко обучение с утвърждение за физическите науки. Започваме с колегите в Институт „Макс Планк“ да работим по нов курс за неравновесна квантова динамика. Така че преподавателската дейност и научната дейност обикновено вървят ръка за ръка – казва българският учен и обяснява: – Това е курс, който ще бъде към Института и най-вече към Техническия университет в Дрезден. Евентуално ще има възможност и някои от студентите в програмата по квантова информатика в Софийския университет също да запишат курса, но ще видим как ще се развият нещата.“

Има ли обратен път към България? „Аз практически бях тук преди две години – опитах се да направя  изследователска група“ – отговаря д-р Буков. Институтът за физика на комплексните системи в Германия, в който в момента работи ученият, дава пълна свобода за развитие на изследвания на световно ниво. Нормативната уредба в страната ни обаче пречи на развитието на типа научни групи, с които работи родният изследовател:

„Нещата се развиват в България, но все още не са достигнали нивото, което да позволи развитието на такива екипи. В интерес на истината мисля, че някои от законите все още не позволяват човек да направи конкурентноспособна научна група, например Законът за развитието на академичния състав, някои части от Закона за висшето образование. Доколкото знам в момента се готви нов Закон за научните изследвания и иновациите и това е първата стъпка, за да се приведе системата в конкурентноспособно положение. Остава да се реновират и останалите два закона. Може би трябва наистина да се въведат нормативните правила и уредби в състояние, което позволява да се развие една конкурентноспособна научна група.“

Смел в мисленето и мечтите си е д-р Марин Буков, а дързостта да преследва идеите си го доведе до Голямата награда „Джон Атанасов“, която получи от държавния глава на България в годината, когато честваме 120-години от рождението на откривателя на електронния компютър.

„Тази награда е едно голямо признание за мен и моята работа, но освен това и за работата на всички мои научни сътрудници и студентите, които работят с мен“ – казва Марин Буков. Животът му продължава да гравитира между специализираните алгоритми, симулациите, квантовите технологии идеите за машинно обучение на физици и преподаването, мисъл - цял един Космос! 

Снимки: личен архив, БТА