Войната носи след себе си разрушения и пустош. Прекъсва пътища, разрушава мостове, любови, разделя обединеното. Буквално и преносно. „Войната е епидемия от травми“ (the war is traumatic epidemic), казва геният на човешката медицина руснакът Николай Пирогов. Време, което ражда болките ни утре. И ако доскоро можехме с лека ръка да посочим изкуството като лек за всяка душевна травма, то днес и този мост сякаш е на прицел. А трябваше да знаем по-добре, като минавали по този път!

 „Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“ – Анна Ахматова *

Само преди дни в София се изигра поредно представление на „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“ – най-новата пиеса на Майя Праматарова. Моноспектакълът с участието на актрисата Линда Русева е дело на режисьора Катя Петрова и сценографа Тита Димова-Вантек. Текстът, написан на прага на войната с Украйна, е вдъхновен от Сребърния век на руската култура (свързан с модернизма, от края на XIX век до към 20-30-те години на XX век), изселването на интелигенцията от страната, известна като „Философски параход“, и разбира се от живота на една от най-големите поетеси на това време и след него - Анна Ахматова. Самата авторка Майя Праматарова е истински театрален космополит. Драматург, театровед, преводач и режисьор, тя прекарва последните 13 години от живота си между България, САЩ и Русия, където доскоро беше част от екипа на Българския културен институт в Москва. Добре познава умението за сценичен разговор с времето.

„Има някаква необходимост не само да се артикулира самият спектакъл, в който има едни препратки между времето сега и времето отпреди век, а и като че ли да изговорим всичко, което се случи и защо се повтаря по този начин. Повод за написване на пиесата беше животът на Анна Ахматова. Да разкажем за живота на един от най-големите поети през Сребърния век, през нейните лични истории, любовите ѝ с художника Амедео Модиляни, с поета и неин съпруг Николай Гумильов, през трепетите ѝ, свързани с градовете Париж и Петербург. Но като че ли тази лична история ни оттласна и фокусира във времето, което е достатъчно жестоко към своите поети, времето на философските параходи, когато не само философи, но и икономисти, инженери, интелектуалци напускат Русия. И по някакъв зловещ начин това в момента звучи толкова съвременно и актуално. Ако се занимават с театър и невъзможността свободно да изразяваш себе си, без да си санкциониран, бе повод много режисьори да напуснат Русия. Дмитрий Кримов е в САЩ, Кирил Серебренников е във Франция и Германия, Тимофей Кулябин (режисира Джон Малкович в Народния театър “Иван Вазов“ в София - бел.ред.) е между България, Германия и Прибалтика, Юрий Бутусов е във Франция. Това са едни знакови имена за руския театър, а към тях могат да се добавят и актьори, сценографи, драматурзи. Голяма е емигрантската вълна днес. Някои останаха, тяхната съдба не е много лесна“ - разказва българката.

Не като във филм, войната прекършва корени. Само преди дни в София за първи път беше представено театрално четене с елементи на спектакъл на пиесата "Финист - ясният сокол" в превод на Майя Праматарова и Иля Златанов, с режисьор Василена Радева и участието на актрисите Станка Калчева и Богдана Котарева. Акцията в клуба на НЧ „Читалище.то“ в столицата е част от проект в защита на арестуваните в Русия автори на пиесата - драматургът Светлана Петрийчук и режисьорът Женя Беркович.

„Техният спектакъл получи награда „Златна маска“ за 2022 година, а сега по парадоксален начин това, за което бяха наградени е повод да бъдат обвинени по пуснат донос. В момента се намират в предварителен арест и въпреки подкрепата на много хора, театрали и обществено ангажирани личности в Русия и Европа, те все още са там. Така че картината е много сложна. Да не забравяме, че в крайна сметка самият Кримов, бидейки в Ню Йорк (и открито критикува войната, започната от Русия – бел.ред.), поставя в момента текст на Пушкин. Това са паралелни потоци, които всеки разбира и оценява посвоему. Но при всеки случай не мисля, че руската класическа литература носи някакви белези от това, което се случва в Русия в момента. Вижте и афиша в България“ – казва Майя Праматарова, като отбелязва културния толеранс и диалогичност на българската сцена.

„Къде свършва изкуството и къде започва животът?“ е един от въпросите постулати и в пиесата „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“. Самото представление, което се играе на нетрадиционно място в столичната галерия „Credo Bonum“ дава широко поле за размисли и страсти. Майя признава, че публиката винаги е повече от очакваното и остава след „пускането на завесата“. „Остават на разговор, който понякога е дълъг почти колкото самото представлението“- казва тя.  

„По-голямата част от публиката идва и казва – „аз знаех или бях чувал името на Анна Ахматова, но не бях чел поезията й и сега ще я прочета“. Други идват с някакви факти, които са прочели от някъде и са обогатили знанията си от видяното. Трети се интересуват от въпросите, които и вас вълнуват - какво се случва с руската култура днес. Четвърти са докоснати освен от личните истории на Ахматова и от едни интересни интермедии в различни жанрове, които са вплетени в текста, като кабаре, комедия дел арте, нямо кино. Особено кабарето (известно още като арт-кафе), което се е наричало "Бродячая собака". В началото на миналия век в Петербург е бил в съзвучие с културния живот в Европа. И хората откриват тези вътрешни препратки, не само по линията на философските параходи, имиграцията, а и в тези мигове на докосване, когато животът е едно общо културно пространство.“

Днес носталгията и опасенията на Праматарова са свързани най-вече с това кога и как всеки от нас ще може да бъде отново там, в Русия. Лично за нея градове като Петербург и Москва са много свързани с образованието й и приятелствата, които е оставила. Признава, че не е в състояние да очертае макрорамката на последиците от случващото се, защото картината се променя изключително бързо и рязко. Но на лично, човешко ниво е убедена в едно:

„Дали представяйки поети като Анна Ахматова, дали говорейки за колеги, които са несправедливо задържани в ареста като Петрийчук и Беркович, дали работейки върху текстове на други класически автори - аз винаги ще съм свързана с тази култура. И се надявам, че ситуацията, времето разделно няма да продължи чак толкова дълго.“

А дотогава може да „видим“ Анна Ахматова. „Нейният изправен гръб, нейната сила, нейната способност в променящото се време да бъде достоен човек“, както отбелязва и самата Майя.

„Тя е един от извънредните поети на двайсетото столетие и когато се връщаш към нейната поезия, през нея, проумяваш и себе си и времето в което живееш“ – казва българският драматург.

Защото отговорите са някъде там, в думите. А от думите на големия сър Тери Пратчет знаем, че всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.

*Спектакълът „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“ ще може да се гледа в Бургас на 20 октомври в рамките на 13-то издание на фестивала на българския физически и визуален театър „Ерата на водолея“.

Вижте също:

• Майя Праматарова за любопитството да минаваш само по мостовете, а не по тунелите в театъра 

Снимки: Facebook/ Mayia Pramatarova, Кайя Христова, Facebook / НЧ „Читалище.то“