Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските шевици като вдъхновение в съвременния бит

22
Снимка: FB / Любими от Мими

Българската шевица вдъхновява от векове. Многообразието на елементите ѝ е израз на богатата душевност и художествените заложби на българката и олицетворява постоянния стремеж към красота. Вече пет години Мария Гергова влага вдъхновение, талант и позитивна енергия в опит да пренесе шевиците в съвременния ни бит, изобразявайки ги върху стъклени съдове. И успява – радва мнозина, създавайки уникални предмети от стъкло.

Мария Гергова
Първия импулс получава от друга талантлива българка, която бродира шевици върху плетени маншети. Това кара Мария да се замисли – как да направи така, че елементите от шевицата да присъстват постоянно в ежедневието ни. Купува си книги с автентични мотиви, членува в няколко специализирани фейсбук групи и така успява постоянно да обогатява елементите, които пресъздава върху стъклото:

"Колкото са по-непопулярни, толкова е по-голям гъделът да ги пресъздам, защото са и по-различни, по-колоритни – нещо, което мен много ме удовлетворява след това, като видя как се получава върху стъклото. Популярните шевици в днешно време са навсякъде – върху различни неща ги пресъздават хората, не само върху дрехи. Аз държа това, което правя да остане във времето, затова и по-редките мотиви са ми по-ценни" – разказва Мария, която превръща хобито си в професия. Сама изобретява и трудоемката техника за рисуване върху стъкло:


"Обемната точка боя беше нещото, което измислих да изглежда реалистично за шевица. Не съм заимствала отникъде, мога спокойно да кажа, че си е моето нещо. Изработката на една чаша има 13 етапа от тонирането на стъклото, до завършека на дантелите, които са ми слабост и навлязоха във времето при самото изпипване на съда докрай."

Работата е пипкава – украсата на един сервиз за вино например, отнема повече от месец. Но пък удовлетворението е голямо, особено когато успява да запечата върху стъклото старинен модел на шевица, предаван от поколение на поколение в някой български род.

Капанска шевица върху буркан за сладки
"Като започнах преди 5 години, русенските шевици ми бяха много въздействащи. Сега, честно казано, пресътворявам много софийски, ямболски, елховски мотиви, а също – добруджански, самоковски. Но русенските си останаха в сърцето ми. Случвало се е да претворявам и мотиви, които са предавани в семейство дълги години – правила съм за сватба един мотив, който е предаван от баба на внучка, като това лично мен много ме беше трогнало преди време" – казва приложничката, а хората, които са се доверили на таланта ѝ, неизменно се завръщат – с поръчка, но за друг красив повод. Това ѝ дава стимул да влага душа в работата си:

"Самата енергия, която имат шевиците повече от 5 години не ме пуска и това е прекрасен заряд не само за душата ми. Да виждам, че се цени това, което правя, че остава във времето."


Вижте също:

Интервю: Мина Денева от БНР-Шумен

Текст:  Елена Каркаланова

Снимки: Facebook / Любими от Мими


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30

Празнуваме Лазаровден

На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди..

публикувано на 27.04.24 в 06:05

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..

публикувано на 23.04.24 в 08:10