Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Берковица - опознайте това благословено "райче" на България

Часовниковата кула - една от емблемите на Берковица
Снимка: Венета Николова

"А каква чудна природа тука. Каква красота в това непознато райче!"– така патриархът на българската литература Иван Вазов описва първите си впечатления от старопланинския град Берковица, разположен в Северозападна България. Това е един от районите, които все още не са обезличени от "бетона" и масовия туризъм, а Берковица е неговата емблема заради автентичната ѝ атмосфера и запазената природа.

Берковица е изходен пункт за пешеходни преходи в Стара планина

Градът е изходен пункт към връх Ком (2016 м.)– първенецът на Берковския Балкан. Именно от новата хижа "Ком", отстояща на някакви си 16 км. от центъра на Берковица, започва българският участък на трансевропейската пешеходна магистрала Е-3. Но планинските преходи далеч не са единствената причина да посетите това “непознато райче”. Достатъчно е да се разходите из потъналите в зеленина улички и да надникнете в някой от музеите, за да се пренесете назад във времето.

Къщата - музей на Иван Вазов

В центъра на Берковица се откроява т.нар. Ипеклийска къща, която е възстановена и превърната в атрактивен музей на Иван Вазов. Тук, между 1879 г. и 1880 г., младият поет прекарва един от най-плодотворните периоди в живота му.

В съседство пък се намира т.нар. Сърбинска къща от края на XIX век. В нея се помещава Етнографският музей. Сбирката не е много голяма, но пък съдържа интересни експонати, които "оживяват", благодарение на увлекателния разказ на уредничката Диляна Генкова.

 Етнографският музей

Още в първата изложбена зала се спираме пред манекени, облечени в каракачански носии. Защо каракачански ли? Защото някога в Берковица имало голяма каракачанска общност, която се занимавала с миграционно овцевъдство. Лятото, когато долу на Беломорието тревата изгаряла и нямало паша за животните, каракачаните се пренасяли на тучните ливади в Берковския Балкан, научаваме от Диляна Генкова.

Вътрешната баня на Сърбинската къща

Дълго разглеждаме женския булченски костюм, който тежи цели 16 кг., преди да преминем в съседното помещение, което е разполагало с невиждан лукс за онези сурови времена – вътрешна баня.

“Един от най-интересните обекти, като част от самата конструкция на къщата, е старата баня. Посетителите й се възхищават и недоумяват, че в онези години е имало подобно нещо като вътрешна баня за къпане. Любопитното е, че тя е оборудвана със система за подгряване на вода чрез две делви, вградени в стената. Затоплянето на водата в тях става чрез приток на топъл въздух, подаван от огнището на съседното помещение, където е кухнята. Да не забравяме, че в края на XIXв. в града все още не е имало водоснабдителна система и водата се е пренасяла с менци от близкия кладенец"- разказва Диляна Генкова.

Диляна Генчева държи в ръцете си берковска дяволска кана

В края на XIX в. началото на XX в. Берковица бил занаятчийски център, а най-разпространеният занаят бил грънчарството. В етнографския музей разглеждаме великолепни образци на берковска керамика.

"Около 50-60 керамични работилници са работили в Берковица, 100-120 грънчари, калфи и чираци са били ангажирани в производството на берковската керамика – казва Диляна Генкова. – Характерното е че тя много наподобява на бусинската. Нашите майстори са ходили до село Бусинци, за да се учат на занаят и са пренесли много форми, начин на багрене и обработка на глината именно оттам. Затова съдовете им са обагрени в жълто и в зелено, подобно на бусинските. Но шедьовър в работата на берковските грънчари е т.нар. берковска дяволска кана за вино. Отпиването от нея е много специфично, тъй като е необходимо да се запуши един отвор, за който човек трябва да знае. Много малко майстори са могли да правят такъв тип съдове."

Часовниковата кула от 1764 г., двете старинни църкви, художествената галерия, останките от късноантичната крепост Калето, приятните къщи за гости и типичната северняшка кухня са също важна част от туристическата мозайка на това благословено от природата късче от България.

Вижте още:

Снимки: Венета Николова



По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

БНР подкасти:

Още от категорията

Бургазлии се насладиха на високите температури на плажа

Топлото време предизвика стотици бургазлии и гости на града да направят първия си плаж за Новата година. В ранния следобед температурата достигна 20 градуса, а на морската вода – 9 градуса. Някои от хората предпочетоха разходката край морския бряг,..

публикувано на 24.02.24 в 16:14
Епископската базилика на Филипопол в Пловдив

Седем нови дестинации сред 100-те национални туристически обекта

Епископска базилика на Филипопол и късноантичната сграда „Ейрене” в Пловдив вече са част от 100-те национални туристически обекта в България. Това реши Координационният съвет на Националното движение „Опознай България - 100 национални туристически..

публикувано на 22.02.24 в 14:52
Снимка: facebook.com/kreposttamogilitsa

Поречието на Горна Арда – само за приключенци, ценители на дивата природа и гурме

Поречието на река Горна Арда в Западните Родопи крие цяла поредица от малки села с типични каменни родопски къщи и тиклени покриви, а местното население успешно развива селски и приключенски туризъм. Смилян, Горна Арда, Могилица, Сивино и още няколко..

публикувано на 21.02.24 в 11:35