Тя е инженер, живее в Козлодуй и обича да пътува. Но когато заявява на мъжа си, че възнамерява да посети Сирия, той отказва да я придружи и да пусне дъщеря им с нея. Това обаче не я спира да осъществи отколешната си мечта. В продължение на месец и половина Албена Рошкова прави проучвания, успява да се свърже с местна туристическа агенция, преодолява бюрократични пречки, подготвя щателно всеки малък детайл на пътуването и един хубав октомврийски ден стъпва за първи път на сирийска земя. Посреща я Башар - представител на туристическата агенцията, който я придружава по време на 10-дневното й шеметно приключение из Сирия. В момента държавата постепенно се отваря към света и възстановява туризма си.
“Това, което първо ми направи впечатление е, че си възстановяват пътищата след войната. Те са в много добро състояние, особено магистралите. Хората ни посрещнаха изключително топло. Страшно много се радваха, че виждат туристи, разпознаваха ни отдалеч. Всеки се спираше на раздумка. Някои от по-възрастните са посещавали България и казваха "Аз съм бил в София", или в Пловдив , или в Бургас… Бяха щастливи, че виждат българи на тяхна земя. В момента се прави всичко страната да се възстанови след войната и земетресението. Въпреки големия ръст на инфлацията и икономическата криза, виждах в хората надежда. В град Хомс едно момче на перфектен английски ми каза: “Аз не искам да напускам страната си, но ще отида да уча в чужбина, за да получа качествено образование и да се върна, за да помогна да я възстановим". Там хората треперят и се молят да не се разпространи войната в региона. Те искат да се вземе кардинално решение и този конфликт да приключи, да няма война, защото са я преживяли и не искат да се повтаря“- казва Албена.
По време на пътешествието си, българката се докосва до истинското лице на Сирия, среща сродни души, влюбва се в местната кухня и посещава някои от най-емблематичните паметници, включени в списъка на ЮНЕСКО. Част от тях са разрушени от Ислямска държава:
"Видяхме това, което е останало от триумфалната арка на Палмира и от Храма на Бел. Но Палмира е огромен древен град и има много какво да се види, като например Амфитеатърът, който е останал непокътнат"- разказва Албена.
Посещава древния Угарит, където са открити първите следи от писменост и първото нотно писмо, разхожда се сред останките на разрушената от земетресението Цитадела на Алепу, която в момента се възстановява.
"Посетихме, колкото и странно да звучи, повече от 20 църкви и само една джамия. Това е Омаядската джамия – централната джамия на Дамаск. И в нея се намира параклисът на Йоан Кръстител. Вярва се, че там се съхранява главата на светеца. Това е единствената джамия, в която е влизал папа" - разказва Албена. И признава, че в православната църква "Св. Текла" на Маалуя - градчето с най-многобройна християнска общност, една случка "й счупва сърцето".
"Беше извън работно време, а аз много исках да купя икони за моите близки именно от тази църква. Но жената, която държи ключа на магазина, е възрастна и не обича да я безпокоят. Затова Башар помоли една от монахините да ни съдейства. Тази жена ни заведе в нейната стая, извади нейната лична икона, единствената, която притежава, и която е от 1736 г. и ми предложи да ми я подари, защото няма какво друго да направи, което страшно много ме трогна. Разплаках се на място, не я приех, разбира се, но обещах че ще се върна, заедно със семейството си в работно време за да си купя икони. Това са хора готови да направят всичко за теб"- казва в заключение Албена Рошкова.
Вижте още :
Снимки: Албена Рошкова
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..