Тя е инженер, живее в Козлодуй и обича да пътува. Но когато заявява на мъжа си, че възнамерява да посети Сирия, той отказва да я придружи и да пусне дъщеря им с нея. Това обаче не я спира да осъществи отколешната си мечта. В продължение на месец и половина Албена Рошкова прави проучвания, успява да се свърже с местна туристическа агенция, преодолява бюрократични пречки, подготвя щателно всеки малък детайл на пътуването и един хубав октомврийски ден стъпва за първи път на сирийска земя. Посреща я Башар - представител на туристическата агенцията, който я придружава по време на 10-дневното й шеметно приключение из Сирия. В момента държавата постепенно се отваря към света и възстановява туризма си.
“Това, което първо ми направи впечатление е, че си възстановяват пътищата след войната. Те са в много добро състояние, особено магистралите. Хората ни посрещнаха изключително топло. Страшно много се радваха, че виждат туристи, разпознаваха ни отдалеч. Всеки се спираше на раздумка. Някои от по-възрастните са посещавали България и казваха "Аз съм бил в София", или в Пловдив , или в Бургас… Бяха щастливи, че виждат българи на тяхна земя. В момента се прави всичко страната да се възстанови след войната и земетресението. Въпреки големия ръст на инфлацията и икономическата криза, виждах в хората надежда. В град Хомс едно момче на перфектен английски ми каза: “Аз не искам да напускам страната си, но ще отида да уча в чужбина, за да получа качествено образование и да се върна, за да помогна да я възстановим". Там хората треперят и се молят да не се разпространи войната в региона. Те искат да се вземе кардинално решение и този конфликт да приключи, да няма война, защото са я преживяли и не искат да се повтаря“- казва Албена.
По време на пътешествието си, българката се докосва до истинското лице на Сирия, среща сродни души, влюбва се в местната кухня и посещава някои от най-емблематичните паметници, включени в списъка на ЮНЕСКО. Част от тях са разрушени от Ислямска държава:
"Видяхме това, което е останало от триумфалната арка на Палмира и от Храма на Бел. Но Палмира е огромен древен град и има много какво да се види, като например Амфитеатърът, който е останал непокътнат"- разказва Албена.
Посещава древния Угарит, където са открити първите следи от писменост и първото нотно писмо, разхожда се сред останките на разрушената от земетресението Цитадела на Алепу, която в момента се възстановява.
"Посетихме, колкото и странно да звучи, повече от 20 църкви и само една джамия. Това е Омаядската джамия – централната джамия на Дамаск. И в нея се намира параклисът на Йоан Кръстител. Вярва се, че там се съхранява главата на светеца. Това е единствената джамия, в която е влизал папа" - разказва Албена. И признава, че в православната църква "Св. Текла" на Маалуя - градчето с най-многобройна християнска общност, една случка "й счупва сърцето".
"Беше извън работно време, а аз много исках да купя икони за моите близки именно от тази църква. Но жената, която държи ключа на магазина, е възрастна и не обича да я безпокоят. Затова Башар помоли една от монахините да ни съдейства. Тази жена ни заведе в нейната стая, извади нейната лична икона, единствената, която притежава, и която е от 1736 г. и ми предложи да ми я подари, защото няма какво друго да направи, което страшно много ме трогна. Разплаках се на място, не я приех, разбира се, но обещах че ще се върна, заедно със семейството си в работно време за да си купя икони. Това са хора готови да направят всичко за теб"- казва в заключение Албена Рошкова.
Вижте още :
Снимки: Албена Рошкова
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..