България е представена на Световната седмица на научната франкофония, която се провежда от 30 октомври до 3 ноември в канадския град Квебек. Това е ежегоден форум, организиран от Университетската агенция на франкофонията (AUF).
Най-голямата асоциация на университети в света, както е известна AUF, присъства в България от началото на 90-те години и има 11 члена сред най-престижните висши училища в страната. "Това са Софийският университет "Св. Кл. Охридски", в чиито франкофонски център се помещава националното бюро на AUF, Техническият университет в София, който има факултет и програми,в които се преподава изцяло на френски език,
Химикотехнологичният университет (ХТМУ), Медицинските университети в София и в Пловдив. Българската академия на науките също е член на AUF, както и университетите в Русе, Велико Търново и Военната академия "Г.С. Раковски", научаваме от Петър Топарев, ръководител на националното бюро на Университетската агенция на франкофонията в България.
Сътрудничеството на българските университети с останалите членове на AUF става на проектен принцип в областта на обучението и научните изследвания. Техни представители ще вземат участие и в работата на Световната седмица на научната франкофония в Квебек, която има 4 основни подпрограми – политическа, научна, свързана с младежта и междууниверситетското сътрудничество.
България е една от 42-те страни, подписали манифеста на франкофонската научна дипломация, но страната ни тази година няма да бъде представена на ниво Министерство на образованието и науката – казва ни Петър Топарев:
"За сметка на това имаме участие в научните конференции. Тематиката тази година е свързана основно с икономически теми и преподавателят от Нов български университет доц. Юлиана Хаджичонева ще изнесе доклад в рамките на този научен форум. Това много добре съвпада с факта, че през 2024 г. НБУ ще бъде домакин на Световния конгрес на икономистите франкофони – доц. Хаджичонева ще има възможност да запознае колегите си с това голямо събитие, което предстои за франкофонията в България. Останалите университети и техните преподаватели и изследователи ще участват в рамките на онлайн панелите и ателиетата, т.е. те няма да са на място в Квебек, но ще могат да проследяват и да се включват в работата на различните панели."
Това е третото издание на научния форум, но българските учени традиционно участват в сериозни международни научни проекти, в които работният език е френски.
"Тези традиции са с доста дълбоки корени още от Възраждането – пояснява Петър Топарев. – След Освобождението има много студенти, които учат във Франция, връщат се в България, стават преподаватели и водещи изследователи и пионери в различни области, които развиват на базата на френския опит. Това продължава и след 1944 г. доколкото много добрата система езиково обучение в средното образование, която България има, а именно езиковите гимназии, е изградена на базата на френския опит. Така че традицията на френския в образованието ни – средно и висше, присъства наистина от много години в България и позволява на учените да се включват в по-широки екипи и да участват в по-мащабни проекти, включително и тези на Европейските университети."
Ръководителят на националното бюро на AUF в България обръща внимание на трудността, която срещат учените при работата на език, различен от английски, заради парадигмата на оценка на научните изследвания и остойностяване на научния труд, която е свързана изцяло с публикации, цитирания и присъствие в различни бази данни на английски език. Но все пак интерес към научна работа на френски сред българските студенти и учени има:
"Традицията, за която говорим продължава все още да същества в рамките на франкофонските програми в българските университети – споменах за тази в Техническия, но такива имат в Химикотехнологическия, свързани с инженерството, политически науки в НБУ, икономика и стопанско управление в Стопанския факултет на СУ, разбира се филологическите специалности в различните университети. Тези програми успяват да създадат млади учени франкофони, които след това стават част от екипите, и техните разработки. Но като цяло научната продукция на френски намалява" – казва в заключение Петър Топарев.
От “Продължаваме промяната – Демократична България” преглеждат записите от видеокамерите в изборните секции, за да съберат доказателства за фалшифициране на изборите, съобщи пред БНР съпредседателят на ПП Асен Василев. В момента, в който има налице..
“ Когато гледам записите от видеонаблюдението, оставам с усещането, че някои от секционните избирателни комисии не са работили по правилата .” Така председателят на ЦИК Камелия Нейкова коментира пред БНР многобройните информации за изборни..
По разпореждане на служебния премиер Димитър Главчев институциите са в готовност да окажат съдействие на Испания след наводненията в района на Валенсия, информираха от Министерския съвет. Ако властите в Мадрид поискат подкрепа, незабавно ще бъде..
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ...
Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и..
Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието..