Дипломатическият институт към МВнР представя резултатите от приложно-изследователския проект "Външната политика на Румъния в геополитически контекст и България". В свят, в който все по-голямо значение ще има регионалната политика, тази разработка дава ценен принос, показвайки два погледа върху Румъния – изключително важна държава, която остава непозната – посочи по време на представянето дипломатът Валентин Радомирски, бивш посланик на България в северната ни съседка.
Издаденият сборник съдържа две изследвания по темата – на колегата от румънската редакция на Радио България Владимир Митев и на експерта по Румъния от Института по Балканистика с музей по тракология към Българската академия на науките гл. ас. д-р Анета Михайлова.
"От Дипломатическия институт имат стандартна практика през изминалите години да правят подобни изследвания за съседните на България държави и преди година беше обявена отворена темата към външни автори. И тъй като имам известен опит в журналистическата работа в тази насока, реших, че имам какво да кажа – обяснява Владимир Митев. – Тази книжка съдържа 2 изследвания, моето и на Анета Михайлова, която е специалист по Румъния от БАН. Ние двамата създаваме една гледна точка към българо-румънските отношения и румънската външна политика, която ще е полезна, като своеобразен ключ за хората, които се опитват да разберат по-добре какво се случва" – пояснява Владимир Митев.
В своята част от разработката той лансира идеи, които "може да са полезни на чисто човешко ниво в общуването между българи и румънци", дава и примери защо "трудно върви дипломацията, трудно се постигат споразумения, например за мостовете на Дунав".
"Аз лично оставам с впечатление, че двете страни, двата народа, въпреки че са заедно в ЕС и НАТО тепърва имат да откриват още за себе си, да се опознават, да разбират как да правят неща заедно, да изграждат доверие, – отбелязва Владимир Митев. – Може би има позитивно развитие, но ми се струва, че е останала една инерция, свързана с предразсъдъци, скептицизъм към другия народ. Като балканци може би понякога се държим с високомерие към съседите на чисто човешко ниво. Или дори това, че в различни класации постоянно се измерваме с румънците – според мен това не води винаги до отваряне, а по-скоро до конкуренция, да гледаме кой може да направи някакви маневри, така че да изпревари другия и да не е последен в тези класации. Ако трябва да кажа какъв е приносът на моето изследване, това е, че се опитвам в частта за румънската външна политика да обясня какви мотиви я движат, че в Румъния има големи чуждестранни инвестиции основно от Западна Европа. Да обясня някои особености на румънското общество – това, че някои градски райони са много добре развити, но има и големи райони, които са по-изостанали. Има противоречие в румънското общество, както във всяко европейско общество – някои елити са по-евроатлантически, някои по-суверенистки (това е националистическата тенденция в рамките на ЕС). Т.е. опитвам се да дам детайли, които у нас убягват, може би защото няма достатъчно журналисти, които трайно да са свързани с Румъния и да са мост между народите. Развивам една идея, свързана с това да се създадат условия повече хора извън политиката и дипломацията, хора от трансграничните райони да действат и да увеличат потенциала на тези отношения. Виждам приноса на изследването и в това, че търси една взаимност. Обикновено и българи, и румънци като отидат в другата страна отиват с един багаж, който може и да пречи за едно по-мащабно общуване. Опитвам се да окуража да изоставим този багаж и да търсим динамична идентичност, да се развиваме заедно със съседите, не като конкуренти, а в диалог."
В момента двете държави имат шанса да извървят заедно пътя към Шенген, но могат ли да намерят общ подход, за да убедят Австрия и Нидерландия в готовността си за Шенгенското пространство?
"Имахме новини, че премиерите на двете страни координират общи действия. Наистина, забелязва се разлика в подхода – Румъния е склонна да търси правата си в международни съдебни институции, търси съюзници между европейските институции да окажат натиск върху Австрия. Тъй като в Румъния има едно осъзнаване, че страната губи от това, че е извън Шенген, вкл. и инвестиции – не само това, че камионите на транспортните компании чакат много на границата. Тъй като страните ни са извън Шенген, чуждестранните инвестиции се стичат в Унгария, Полша или други страни в региона, които са част от Шенген. Това се възприема като несправедливост. Освен това в Румъния има разбиране, че Австрия, бидейки страна извън НАТО, е прекалено добронамерена към Русия, което създава сложни емоции в Румъния и дори се твърди, че възходът на национализма там е свързан с отношението на Австрия и недопускането на Румъния в Шенген, с усещането, че румънците са нещо като втора ръка граждани на ЕС. Да, България наистина изглежда по-приземена или скромна в своите амбиции. Може би нашите дипломатически елити са наясно, че не е реалистично на този етап тази цел да се атакува фронтално. Аз лично проявявам интерес към идеята, която се дискутира за т.нар. българо-румънски мини Шенген. Според мен тя ще продължи да бъде актуална доколкото има признаци, че няма да бъдем приети и тази година в Шенген. Българо-румънският мини Шенген е интересен, защото това би било някаква формула на двете държави да разчитат повече на икономическата и човешка динамика помежду си. Има различни мнения – някои смятат, че това ще ни изолира и ще ни затвърди като периферия, но аз съм говорил с румънци и други европейци, които виждат в този мини Шенген начин страни от по-периферна зона да си сътрудничат. Те го разглеждат и като начин ние да покажем, че можем сами да отговаряме на шенгенските стандарти и така да окажем натиск върху Запада, но и да не губим от това, че оставаме неприети в Шенген."
В Румъния има настроения, че страната е по-подготвена и трябва да търси "откачане" от България по отношение на приема в шенгенското пространство – доколко това би било продуктивно и каква е динамиката на човешките взаимоотношения в трансграничните райони – чуйте в интервюто с Владимир Митев, излъчено в предаването "България днес" на Радио България:
Снимки: bdi.bg, БНР, digi24.ro
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс". Според 26% от анкетираните изборите..
Министерският съвет одобри проект на споразумение за дарителство между Световната здравна организация и България за предоставяне на доброволна вноска в подкрепа на дейността на организацията в Ивицата Газа в размер на 100 хил. евро. Финансирането ще..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..