От 2017 година българското национално малцинство в Албания е признато официално от албанската държава, а от м. юни 2023 г. негов представител в Комитата на националните малцинства е Милена Селими - писател, преводач, журналист, с родови корени в България. Признаването на националното ни малцинство е огромен успех и е заслуга изцяло на българската общност, казва ни тя. С Милена Селими разговаряме при почетния консул на страната ни в Тирана Селим Ходжай, който е превърнал своя дом в място за гости на името на българската столица.
“В Албания има признати със закон общо девет национални малцинства - обяснява ни Милена Селими. - Те имат правото да живеят както всички албански граждани, включително да се учат на майчин език. Проблемът е, че нямаме учители по книжовен български. Езикът на повечето българи в Албания е говорим, наследен от баба и дядо. Той е своеобразна крепост за българите, която ги е защитила и благодарение на която са оцелели през вековете.
Сред младите има интерес да учат съвременен български език. Много от тях искат да продължат висше образование в България, но знаят, че без език никъде не могат да отидат. А това е техният език, просто той трябва да бъде изучен по правилата. И България би могла да помогне в това отношение. Ето, сега сме включени в една програма, предвиждаща 11 наши преподаватели да следват магистратура по българска филология. Ако завършат успешно, след около две години ние ще имаме 11 учители по български език, което за начало е добре. Неделните училища имат своето място, но в тях децата се събират само събота и неделя, по желание, в свободното си време. Докато в редовните училища те ще учат системно, по програма. Това искам за българите. Защото вярвам, че образованието и културата са тези, които могат да ни свържат и да ни дадат надежда за бъдещето”.
По думите на застъпника на българите в Комитета на националните малцинства Милена Селими, в районите, в които все още има компактно българско население, каквито са например селата в областта Гора, трябва да се работи много активно, за да знаят хората правата си и да ги отстояват.
“Аз съм говорила с представителите на българските дружества и съм им казвала, че е много хубаво да отбелязваме един-два пъти в годината някой празник, но трябва да мислим за децата днес и какво ще стане с тях утре. Защото говорим за бъдещето на една общност, която е оцеляла през вековете и трябва я запазим.
Аз съм официален представител на българите, но всичко трябва да идва от тях. Те трябва да знаят, да искат и да търсят. И не само българските дружества в Албания, но и България трябва да помага. Защото това е нещо голямо - да имаш население с твоя език, запазен от не знам колко века. Още през средните векове, по време на богомилството, те са дошли в Албания и са се заселили в планините. И толкова дълго те пазят езика. Само една дума на стария български да чуеш и сърцето ти трепва, чувстваш се горд. Така че, на тези хора трябва да са помага и от страна на България. А там, където живеят, има проблеми и с пътищата – няма инфраструктура, няма нищо. Какво ще правят хората там и как ще живеят?!”.
За изберат свой представител в Комитета на националните малцинства дружествата на всяка общност се събират и номинират по няколко души за поста, след което всички кандидати се явяват на изпит. Така е избрана и представителят на българите Милена Селими.
“Това е хубавото на Албания – деветте национални малцинства никога не са имали проблеми помежду си. Те са живели и живеят в толерантност и хармония – продължава тя. - Нямаме проблеми нито със сърбите, нито с черногорците, нито с гърците, малко – с македонците, защото все се намира някой, който да оспори нещо. Например, след посещението си в Големо Острени, бях пуснала статия във Фейсбук, и веднага започнаха коментари как в това село нямало българи, а македонци. Но трябва да знаете, че албанският закон дава право на всекиго да се самоопредели. Ако ти мислиш, че си българин, това е твоята воля. Ако си албанец, ако си грък, ако си сърбин или нещо друго, ти самият трябва да се определиш. И сега имаме много важен процес в Албания – преброяване. Резултатите от него ще дадат яснота за броя и на българите, тъй като досега няма никаква официална статистика.“
Изкушаваме се да попитаме Милена Селими и за мнението й относно спорните моменти със Северна Македония по отношение на езика, общата история и пр.:
“Аз винаги мисля, че хората, които живеят заедно, особено по селата, те много добре се разбират. А всичко останало е някаква политика, която иска да вреди, да конфронтира. Вече ви ви казах - всеки има правото да се самоопредели. Т.е. всичко зависи от хората, от това, което те искат и от това как те се чувстват. За мен проблем няма. А и нали вече всички ние вървим към Европейския съюз. Там има място за всички – и за албанци, и за македонци, и за българи. Какво има да делим?!
Аз съм преводач и съм превела произведения на много автори от Северна Македония. Но не мога да говоря македонски. Аз разбирам македонски и за мен това не е проблем. Но искам и хората да знаят какво става около нас. Защото не можеш да живееш сам. Трябва да живееш с комшията. Комшията на Балканите е много важен. Може би Европа не може да разбере какво е комшията, но при нас комшията винаги е бил наблизо, за всичко – и в радост, и в скръб, Така че, те са нашите комшии. Какво има тук да делим, защо трябва да се намесва политиката?!”.
За да следва политиката на толерантност, Комитетът на националните малцинства, част от който е и Милена Селими организира различни срещи и форуми, един от които е фестивалът на етносите, провел се за първи път през лятото на 2023 г. “Така се получава добър културен обмен, разбираш за културата на различните малцинства” - казва г-жа Селими и припомня, че гарантирането на правата на малцинствата е част от процеса по присъединяването на Албания към Европейския съюз.
Следва продължение …
Снимки: Красимир Мартинов, Костандина Бело
В 05:00 часа българско време, на 28 октомври, изборният ден зад граница приключи по Западното крайбрежие на САЩ и Канада. В САЩ бяха разкрити 53 секции, а в Канада - 15. Все по-малко българи гласуват в Лас Вегас Надя Стоянова, Бостън: Всички..
Защо гласувам? – въпрос, който води действията ни в ден на избори. "Хората, които не могат да си отговорят по принцип не гласуват", казва Венци Георгиев. Той е член на избирателната секция в Лас Вегас, САЩ. Казва, че в този американски град..
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..