Далеч от френските улици и аромата на мадленките на Марсел Пруст, но със същата устременост към изгубеното време и спомените, изплували от неволната човешка памет, един филм ни връща назад към българската емиграция и аромата на липа.

Точно преди две години ви информирахме за началото на снимките на първия български игрален филм, заснет изцяло в САЩ с основно американски снимачен екип- "Аромат на липа". От края на месец октомври той може да бъде видян в киносалоните у нас, а от тази седмица започват и неговите европейски кинопрожекции. Първата е на 15 ноември в кино "Младост" в Братислава, Словакия, на финала на Фестивала на българската култура и изкуство. Специален гост ще бъде Йоана Буковска-Давидова, която изиграва една от главните роли.

Дебютната черна комедия на режисьора Цветана "Сиси" Денкова разказва историята на малка българска общност в Северна Америка и историята на новодошлия сънародник Стефан. В главната роля е Иван Бърнев, който след испано-българската копродукция "Васил" спокойно може да определим като експерт в претворяването на образа на българския емигрант днес. На екран виждаме още Тончо Токмакчиев, Албена Колева, Рени Врангова и Иван Петрушинов. Всички те в продължение на повече от месец в началото на 2022 година заснемат в САЩ "Аромат на липа".

В интервю специално за Радио България Сиси Денкова емоционално призна, че с този филм иска да разкаже историята на една цяла генерация българи, напуснали родината си преди повече от двайсет години. Емиграция, която е различна от сегашната и от тази след пет или десет години, убедена е тя. "Този филм е за онези хора, които може би не са чувствали, че имат толкова много избори пред тях":

"Аромат на липа" се роди от моя личен житейски опит на израстване в едно малко българско общество в Мемфис, Тенеси, където бяхме около 50 човека. Аз и семейството ми близо 30 години живеем в Америка в тази общност, в която хора са идвали и са си отивали, други са оставали за по-дълго и това общество се променя с годините, има различни характери, различни българи, които стават наши недоброволни приятели в живота. Събираме се защото сме българи. Ако бяхме в България сигурно нямаше да се познаваме, но тук ние сме един остров на взаимопомощ, на подкрепа, на български традиции и спомени. Разбира се филмът е за носталгията, която изпитваме към България. За една цяла генерация хора, които живеят в САЩ, но сърцето им е още в родината и тази общност донякъде е капсула за хората, които са си тръгнали преди 30 години, които обичат родината си, но са чувствали, че трябва да потърсят успеха и щастието си другаде. Но те продължават да милеят за България, за близките си, които са оставили там, за спомените си. И затова ароматът на липа е нещо, което ни връща назад в българското ни минало."

Именно това малко общество се превръща в основата на един комичен сценарии за емигрантството и различните персонажи в него. Реалност, претворена на голям екран.

Самата Сиси Денкова е родена в България, израства между Добрич и Варна. Когато е само на 10 години семейството й печели Зелена карта и шанс да осъществи своята американска мечта. "Късмет извън всякакви мечти и фантазии" – определя момента днес българката. Годината е 1995-а, а мястото – Мемфис, щата Тенеси.  "След като получиш документи, за да живееш в САЩ ти трябва гарант от местен жител и единствените американци, които баща ми познаваше тогава бяха семейство, което живееше в Мемфис. Те се съгласиха да ни помогнат и на тях дължим всички тези години живот тук"- продължава историята Сиси.

"Мемфис се оказа едно много благоприятно място, на което да започнеш живота си отначало, с две чанти багаж - защото стандартът на живот е малко по-нисък, можеш по-лесно да започнеш собствен бизнес и да създадеш за себе си един малко по-спокоен начин на живот, отколкото в по-големите градове като Чикаго и Ню Йорк. Бяхме в началото две-три български семейства и беше много трудно. Това беше времето преди интернет, преди домашните компютри. Пишехме си писма с близките и роднините, нямахме търпение да се върнем за лятото в България. Бяха сигурно най-суровите ни години, когато чувствахме най-силно и болезнено раздялата с България. За моите родители и техните връстници беше още по-трудно, разбира се" – спомня си младата жена.

И така се появява другата главна нишка в емигрантския живот и на филма "Аромат на липа" - капсулирането на едно общество на база национална принадлежност до степен, в която не допускаш външно облагородяване. Денкова обяснява това просто - когато си на място, което не познаваш, не знаеш как функционира, при въпрос се обаждаш на първия човек, който познаваш и обикновено той е българин, минал по този път. Признава, че в началото начинът на живот на американците й се струвал коренно различен и чужд на българския. "Индивидуалният им манталитет и начин, по който мислят за себе си и другия е коренно различен от този, формиран в комунистически режим, в който общото благо, да си част от общата маса, е единственият възможен начин" - разказва българката. Но това се променя. След години, прекарани сред "другите", с изградени приятелства и водени разговори за света и ние в него, започваш да ги разбираш. "Правилните изводи за тях и нас можеш да направиш след много години"- убедена е тя. Днес Сиси се чувства много по-комфортно със своята двойна идентичност.

В "Аромат на липа" зрителите виждат едно микрообщество, което е символ на голямата българска общност навсякъде по света. Емоциите и въпросите, които поражда филмът обаче са различни за българите в странство и тези, останали у дома. "Донякъде в България филмът се възприема за малко по-тъжен отколкото аз съм очаквала"- казва Денкова.

 "Мисля, че българинът в родината гледа историята като прави някаква равносметка за хората, които познава и са емигрирали, за своето лично решение да не го направи. По време на първите прожекции в рамките на София филм фест в столицата и в Пловдив изникнаха толкова лични истории, който започваха с "Аз съм живяла в Германия… Аз съм живяла в Масачузетс… Аз имам дъщеря там и там ...". Появи се едно момиче в двайсетте си години, която ми каза: "Аз мислех да замина за Англия и сега, когато гледах вашия филм, се радвам, че не го направих". Интересна е тази равносметка, която се случва в България, особено в днешното време, когато не сме сигурни какви рискове да поемем, защото нещата са толкова несигурни. Нашата американска фестивална премиера беше в Сан Хосе. Това е Силиконовата долина, Северна Калифорния, и там има малка българска общност, която аз не познавах. След прожекцията хората бяха много развълнувани и ми казаха, че това, което съм представила за живота в Мемфис е абсолютно същото и за Сан Хосе. И ми беше много приятно да разбера, че хората се припознават в историята навсякъде по света и сме постигнали универсалност."

Всичко това вероятно се дължи и на американските й съучастници в българското кино-приключение. Освен режисьор Сиси Денкова е и съпродуцент на "Аромат на липа" заедно с Меган Кей Джордан. Сценарият е написан от Джордан Трипиър , която попада в Top 25 на класацията на Международната асоциация на сценаристите International Screenwriters' Association  – Screenwriter to Watch in 2021. Оператор е Паола Трулин, а музиката е дело на Джонатан Кърксий. Българката признава, че работата с чужденци я е измъкнала от разбирането й за нашенско без да губи характерното си балканско чувство за хумор. "Чрез техния поглед към нас аз отново видях хубавите ни черти"- казва тя.

"Това, което им хареса много е нашата жизненост и нашето чувство за хумор. И по този начин аз припознах себе си и нас българите, защото си казах - ние наистина имаме такова сладко чувство за хумор. Философията, с която се носим, отношението на актьорите един към друг и към работата им и как бяха готови да дадат всичко от себе си, за да го направим както трябва. За разлика от американците ние се оставяме много повече на удоволствието, водени от обстоятелствата."

Автор: Весела Кръстева