След удължаване от две седмици, процесът по преброяване на населението в Албания приключи на 15 ноември. По препоръка на ООН и ЕС, от 20 ноември до 20 декември 2023 г. ще бъде проведена анкета, чрез която ще се оцени качеството на преброителния процес, информира БТА. Това е дванайсето национално преброяване след обявяването на независимостта на Албания през 1912 г., като първото е извършено през 1923 г. Преброяването от 2023 г., обаче, е първото след като през 2017 г. албанската държава официално призна българите за национално малцинство, поради което се следи с особен интерес и в България. 

„Провеждането на преброяване по европейски стандарти, е едно от изискванията пред Албания преди започването на преговорите за членство в Европейския съюз и това е своеобразно изпитание за готовността на страната да прилага стандартите на Евростат – коментира пред Радио България доц. д-р Спас Ташев от Българската академия на науките, изследовател и автор на книгата „Българите в Албания“, излязла неотдавна и на албански език и представена в Тирана по време на посещението на вицепрезидента Илияна Йотова.   

„По време на преброяването аз бях в Албания и трябва да ви кажа, че отвсякъде получавах положителни отзиви за доброто отношение на албанските власти към българското население. И можем да поздравим Албания за добрата организация и да й пожелаем час по-скоро реално започване на преговори, за да бъдем в едно общо европейско семейство. Преброяването трябваше да приключи в края на октомври, но беше удължено до 15 ноември, а причина за това беше отчетеното през този период засилено миграционно движение на населението към големите градове, което затрудни преброителите да достигнат до всички албански граждани в тях. 

И точно тук възникна проблем, който е по-скоро проблем на българската общност, а не на албанската държава. Конкретно става дума за Община Пустец в район Мала Преспа. Оказа се, че Северна Македония е получила сведения от свои привърженици и от промакедонски организации, представени в преброителните комисии, че над 20% от населението в Мала Преспа се е декларирало като българско. А съгласно стандартите, ако имаме етническо малцинство над 20% от населението на даден район, то има право да използва майчиния си език като официален за общината. Добре е да подчертаем, че става въпрос за община, която доскоро се смяташе за 100% населена с македонци.“

• За българите в Албания в исторически план и не само

Именно това, по думите на доц.Ташев, е провокирало желанието да се организира своеобразен преброителен туризъм от страна на Северна Македония:

„Опитаха се да организират лица, родени в Мала Преспа, но живеещи от 20-30 години на територията на Северна Македония, да направят организирани посещения с автобуси и да се преброят, така че броят на регистрираните македонци да нарасне, а да спадне относителният дял на българското население под 20%. Сега надписите в Мала Преспа са на албански и македонски, а ако преброяването отчете над 20% българи, то всичко ще се изписва на три езика, вкл. и на книжовен български език. Не съм наясно дали тази кампания е успяла. Но подавам информация, предоставена ми от самите граждани на Мала Преспа, които бяха силно разтревожени.“

И за друг тревожен акт ни информира доц. Спас Ташев. В периода на  преброяването определени уеб сайтове са започнали да твърдят, че в Албания няма българи и никога не е имало.

„Първо, подобно твърдение противоречи на правото на самоопределение. В края на краища не е въпрос на Скопие или на когото и да било, дори не е мой въпрос, кой как ще се декларира – обяснява доц. Ташев. - Очевиден е фактът, че там има лица, които се чувстват македонци и никой от България не оспорва правото те да се декларират като такива. Но също така е очевидно и, че има лица с българско самосъзнание, което пък не е работа на Скопие да забранява на тези хора това и да им казва, че не са българи. По-големият парадокс е с твърдението, че никога в Албания не е имало българи. Това противоречи на всички факти в областта на статистиката за този регион. Още в официалните статистически регистри на Османската империя за Битолския вилает, в който се намира и областта Мала Преспа, непрекъснато се говори за наличието на българи. Така например, в регистрите от 1891 г. в Мала Преспа са регистрирани 4778 българи или 55,7% от населението. Имаме и две много интересни преброявания, преведени през 1918 година - едното в района на Корча и е направено от френските окупационни власти, а другото – в района на Гора и Дебърско - от окупационните сили на Австро-Унгария. Всички те свидетелстват за огромен брой население, което се определя като българско.“

По думите на доц. Спас Ташев, България и Северна Македония по-скоро трябва да си сътрудничат по отношение на това население, подобно на опита, който имат Австрия и Германия в италианската част на Алпите.

„В миналото това население е било част от Австро-Унгария, а в наши дни се самоопределя като германско. И въпреки това, и Австрия, и Германия го подпомагат. Смятам, че в нашия случай и България, и Северна Македония трябва да вървят ръка за ръка и да помагаме на тези хора да решават своите социално-икономически проблеми. А при настоящото преброяване всеки има свободата да реши като какъв да се определи. Това е лично право. И ние благодарим на Албания, че създаде условия тези хора сами, без какъвто и да било натиск, да се произнесат. Защото по времето на Енвер Ходжа такъв натиск е оказван. След 2017 г., когато българската общност беше официално призната и то на базата на 4500 подписа, събрани и връчени в албанския парламент, с копие до Европейския парламент, да се оспорва правото на тези хора да се декларират като българи, е най-малкото недемократично. Но държим още веднъж да подчертаем - Албания спази всички демократични стандарти, което е добър показател за нейния път към Европа.“

Спас Ташев изрази надежда, че първи резултати от преброяването на населението в Албания могат да излязат до края на годината. В случай че като българи са се определили достатъчен брой хора, те ще могат се ползват от редица права.  

„Например, българите имат право да пожелаят да се обособят в самостоятелни общини, т.е. да могат да избират свой собствен централен кмет и кметове на населени места. Те ще могат да кандидатстват по различни европейски програми за трансгранично сътрудничество, като така ще имат административни механизми да развиват вече на европейско ниво или по европейски програми сътрудничеството си България. Наред с това ще имат правото в държавните училища да изучават книжовен български език. Т.е. наистина има добри перспективи за развитие. Разстоянията между Албания и България не са големи и може да се получи една съвсем естествена трудова миграция – сезонна или по-дългосрочна. Т.е. оттук нататък можем да очакваме само положителен ефект.“

• Българското малцинство е естественият мост между България и Албания

• Милена Селими: Българите в Албания имат нужда от учители и от внимание

Снимки: БТА, Красимир Мартинов, facebook.com/Nasha.Golloborda