"Българите имат подчертан стремеж към национално самоопределение и силно желание да се върнат назад във времето, за да опознаят произхода си и да доизградят своята идентичност, която явно им е била насилствено отнета покрай дългите години на господство и влияния на други народи." Така започна разговорът ни с Изабела Маркета в студиото на Радио България. Тя е италианка, родом от Матера и е археолог със специалност Средновековие. Познава добре историята на България и твърди, че ние се движим по един раздвоен път:
"От една страна, сте обърнати с лице към модерния свят под влиянието на останалите народи, които не търсят своята идентичност, а се стремят към приобщаване, които се възприемат като граждани на света. От друга страна, вие сте обърнати към корените си. И в качеството си на археолог, срещата ми с хора, които искат много силно да се докоснат до собствената си история и да възстановят връзката с предците си, силно ме впечатлява, защото именно историята е моето работно поле" – казва Изабела Маркета.
Преди дни италианският археолог посети страната ни във връзка с представянето в Нов български университет на документалния филм "Алцек и българите в средновековна Италия" на Росица Лазарова – Сбаралия и колегата от Радио България Иво Иванов. Лентата изследва българската следа в историята на Апенините и заселването по тези земи на Алцек, предполагаемия брат на хан Аспарух – основателят на българската държава. Консултант на филма е самата Изабела Маркета в качеството й на куратор на експозиция в археологическия музей на град Кампобасо, съдържаща сензационни находки, свързани с българската история.
Преди години, в средновековен некропол в близкото селище Кампокиаро археолози попадат на загадъчни гробове – войни, погребани с цялото им бойно снаряжение, заедно с конете им. Твърди се, че находките са с прабългарски произход.
Вижте трейлъра на документалния филм "Алцек и българите в средновековна Италия"
"Това са многобройни гробове с характеристики, които оприличават местното население с хората от ранносредновековна България. Средновековният отдел на музея на Кампобасо дори спечели, престижно италианско отличие през 2017 г. , защото въпросните находки разкриват много точно този съществен отрязък от миналото на регион Молизе, който е тясно свързан с българската история" – обяснява Изабела Маркета.
Според италианския археолог местното население е имало продължителни контакти с общности от български произход. А някои традиции, най-вече в по-малките селища, продължават да са живи. Например на места в Молизе се месят хлябове, които са много подобни на нашите ритуални хлябове, имаме сходство и в старинните носии. Съществуват и много думи в местните диалекти, които могат да бъдат оприличени на български думи. "Освен че изследва този отрязък на взаимодействие от археологическа гледна точка, филмът "Алцек и българите в средновековна Италия" представя нещо много съществено – виждаме как връзката с България се е утвърдила във времето чрез различни легенди и народни приказки, предавани през поколенията, които са станали част и от местното културно наследство" – казва Изабела Маркета. През VІІ век Алцек се заселва в Южна Италия по покана на лангобардите, които по това време воювали с византийците.
"Твърдят за лангобардите, че са поканили Алцек в Италия, за да защитава границите им с Византия. Навремето не е имало телефони и интернет, но народите добре са се познавали и са поддържали контакти. Не случайно лангобардите се обърнали за помощ именно към Алцек. Те са знаели, че прабългарите са много добри войни и че ще ги защитят, при това в момент, когато те не са разполагали със собствена земя. В наши дни археологическите находки потвърждават писмените източници, свързани с този отрязък на историята" – казва в заключение Изабела Маркета пред Радио България.
Вижте още :
Снимки: Иво Иванов, Венета Николова
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..