Инфраструктурните проекти между България и Румъния не вървят бързо заради сложната регулаторна рамка, но все пак се движат напред. Това заяви за Радио България Дору Драгомир - ръководител на Двустранната търговска камара Румъния-България, в кулоарите на конференцията “Обединена Европа - един път към икономическа сигурност и устойчива интеграция”, която се проведе преди дни в Русе.

Според Дору Драгомир евентуално влизане на България в еврозоната ще се отрази добре макроикономически на българо-румънските икономически отношения, защото ще балансира търговията между двете страни:

Форумът в Русе събра на едно място политици, дипломати, бизнесмени и журналисти, развиващите дейност в българо-румънското пространство и бе удобна възможност за разговори по актуалните въпроси на двустранните отношения в контекста на очакваното ново гласуване за или против присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство. 

“В края на тази година, при липса на приемане в Шенген, т.е. ако отново бъдем отхвърлени, това означава, че трябва да работим все по-усилено, за да се опитаме да решим всички тези проблеми, които се поставят от Австрия или Нидерландия, за да можем да се присъединим към Шенген. За съжаление пропускането на този момент най-вероятно ще доведе до забавяне с поне една до три години – обясни пред Радио България Раду Динеску, генерален секретар на Румънския национален съюз на автомобилните превозвачи. Той обяви за пореден път позитивното си отношение към идеята за премахване на граничния контрол между България и Румъния - т.нар. българо-румънски мини-Шенген. И сподели, че е използвал идването си в Русе, за да разговаря с кмета на града Пенчо Милков и с министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов относно открития сравнително скоро паркинг за ТИР-ове край Русе и да поиска равнопоставено третирани на всички шофьори и камиони.

Пред Радио България Любомир Станиславов от Automotive Cluster Bulgaria изрази желание за по-значително сътрудничество между автомобилните индустрии на двете страни:

“Според мен истината е, че кооперацията между автомобилната индустрия на България и автомобилната индустрия на Румъния не е достатъчна. Може да се направи много повече от това, което се прави в момента. Основната причина е, че както в България, така и в Румъния, над 90% от инвеститорите са международни компании. Те произвеждат своите компоненти или крайни продукти за своите компании майки някъде в Западна Европа. И всъщност, основното сътрудничество се извършва между локални местни компании с българска собственост, които работят за румънски контрагенти или обратното. Но със сигурност много повече е възможно.”

Румънската автомобилна индустрия е изключително развита - с над 600 компании, които осигуряват 230 000 работни места и 30% от румънския износ. Българската автоиндустрия също се развива добре в последните години, но присъствието на автомобилни производители като Renault и Ford в Румъния засега се отразява твърде слабо на бизнеса в България.

На форума преобладаваше мнението, че българо-румънските отношения имат голям потенциал. Въпреки това се виждаше и че двете държави и техните бизнес елити все още мислят най-вече национално-центрично. Подобни срещи вероятно са начин двете държави да мислят за тях в тандем.

Вижте още:

• Нови изследвания на българо-румънските отношения представя Дипломатическият институт към МВнР

Снимки: БТА, БГНЕС, Министерство на Икономиката и Индустрията, личен архив