Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ръст на заетите в IT сектора у нас, браншът привлича специалисти и от чужбина

Снимка: Freepik.com

Софтуерният бранш е най-солидарният и социално отговорен бизнес в България. Той внася данъци и осигуровки, които са три пъти над средното за страната, движи потреблението в икономиката, основен инвеститор е в промяната на качеството на работната средата и е значим фактор за задържане на младите хора в България. Констатациите са направени в Годишния доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас, изготвен от Българската асоциация на софтуерните компании. Данните за 2023 година показват сериозен на заетите в бранша, спрямо 2022 г., когато в него са работили 50 хиляди души:

Доброслав Димитров

"Вече надминаваме 58 000. Имаме рекорден ръст за миналата година - близо 8500 души повече са в индустрията, като средно сме расли с около 4500. Това е доста голям успех, отчасти заради "сините карти", които се издават малко по-лесно. Но не критична част - едва около 1300 души са работещите в бранша по линия на синя карта - останалите са вътрешно създадени или преквалифицирани хора", поясни пред БНР Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Регламентът на Европейския съюз, известен като "Синя карта" дава възможност на високо специализирани експерти от трети страни /извън ЕС/ да се преместят да работят в държави от Общността, заедно със своите семейства. Това касае всички икономически сфери, а не само софтуерния бранш – лекари, инженери, програмисти и пр.


Сроковете за издаване на документа у нас обаче продължават да правят страната ни не конкурентноспособна на европейския пазар на труда:

"Това, което ни е затруднявало и продължава да ни затруднява, е че в България синята карта се издава за 4-6 месеца, докато в Германия и Полша тази процедура е 4 седмици. Когато се съревноваваме с тези държави за привличане на талант отвън, сме силно неконкурентни. Но имаме и немалък брой хора от ЕС, привлечени от България като място за градене на кариера. Основният проблем в този случай не е нито в заплащането, нито в условията на нашите компании за кариерно развитие, а по скоро, дали се рекламираме и позиционираме добре - има нужда от държавна политика, която не бива да рекламира страната ни само като място за ваканция, а трябва да позиционираме България като място, където хората са добре дошли със своите семейства и където има добри условия за правене на кариера. Това е нещо, което страната ни трябва да развива като политика, затова и от доста време ние предлагаме Агенцията по инвестиции да се прекръсти на Агенция по инвестиции и талант. Тъй като да прехвърлим 1000 такива специалисти в България от друго място е равносилно на това да намерим голям инвеститор за създаването на завод, например."


В дългосрочен план се очаква тенденцията на недостиг на кадри за ITсектора у нас да се задържи.

"Общо взето това е световен недостиг. Цялата икономика върви към изключително голяма технологичност, която означава, че ще са нужни все повече такива хора. В краткосрочен план има забавяне на растежа, заради световната икономическа криза, която се вихри през последната година, а при на все още не се е усетила съвсем. Ние обаче не сме остров и няма как да не ни засегна, затова има леко охлаждане на този пазар, което ще ни повлияе в следващата година. Но в дългосрочен план никой не трябва да се заблуждава, че тези хора някога ще ни стигат" – прогнозира  Димитров.

Училището е първото стъпало, на което започва обучението на кадри за IT сектора, но веднъж човек навлязъл в тази сфера, ученето никога не спира. "Твърде бързо се развиват тенденциите, за да може едно учебно заведение винаги да бъде в крак с времето, затова познанието и технологиите се развиват в компаниите", пояснява експертът и съветва желаещите да се реализират в сектора да започнат работа възможно най-рано и паралелно да учат в университет.

Какво се случва с българските студенти във високотехнологичните специалности? Оказва се, че почти всички успяват да намерят реализация в родината. "Това е и една от причините да заявим, че сме най-социално отговорен и солидарен сектор" – посочва Доброслав Димитров. Според него доброто заплащане е част от стимула:


"Хората в нашия сектор не търсят реализация в чужбина. Даже напротив – при нас има нетно връщане на хора от чужбина към България. Наши сънародници, които завършват западни университети, се връщат, за да правят кариера тук" – казва той.  Що се отнася до мотивацията, то тя трябва да се търси и извън финансовите стимули: – Тя е в самата професия, която е изключително разнообразна, интересна, професия, която решава проблеми. За един любопитен човек, който обича да се надгражда и израства е изключително интересно. По скоро това е причината човек да остане дългосрочно в такава професия, но и заплащането не е малка част от решението."

От ключово значение за цифровизацията на икономиката ни е да станем 100 000-150 000 и държавата не трябва да пречи, а да помага средата за живот и за работа тук да бъде по-привлекателна, подчерта Димитров пред БНР.

Интервю: Спас Крайнин, БНР- "Хоризонт"

Снимки: БТА, Freepik.com, apply.eu


Още от категорията

Пазарът на труда в България: едните не предлагат, другите не търсят

Състоянието на българския трудов пазар към края на 2023 г. сочи тенденция към стагнация. Такъв е изводът от анализа на Института за пазарна икономика. От средата на 2021 г. коефициентът на безработица се задържа в диапазона 4-5,5%, който е по-нисък дори в..

публикувано на 02.03.24 в 10:36

Германска компания за автомобилни части инвестира в плевенско предприятие

Германската компания "Кайзер Аутомотив" ще инвестира в предприятие за производство на автомобилни части в Плевен, информира сайтът Инвестор. Размерът на вложението не се съобщава, но се очаква предприятието да заработи още тази година на площ над 5200..

публикувано на 02.03.24 в 10:10
Николай Денков и Кирил Вътев
(Снимки: БГНЕС, МЗХ)

Държавна лаборатория за изследване на пестициди се открива на границата с Турция

Премиерът Николай Денков и министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на 29 февруари ще открият Държавна лаборатория за изследване на пестициди на ГКПП "Капитан Андреево", на границата с Турция. Капацитетът на лабораторията ще осигурява официален..

публикувано на 29.02.24 в 06:10