Щом запрехвърча първият сняг, Веска Чернева се залавя да твори своята бяла приказка. С помощта на най-обикновена ножичка и хартия тя е изработила над 5300 изящни снежинки – постижение, ненадминато в целия свят. Всъщност, животът ѝ винаги е бил свързан със снега.
"Има едно поверие, че всяко нещо в човешкия живот идва в точно определения момент – казва Веска Чернева пред Радио България. – Когато съм се родила, съм била много ревливо бебе. И една нощ баща ми не могъл да заспи, взел ме от люлката като вързопче и ме пуснал в снега. Какво са ми прошепнали снежинките, не зная, но от тоя ден съм спряла да плача."
Точно 10 години по-късно малкото момиченце пада в снежна пряспа и изпада в петмесечна кома. Какво са ѝ казали снежинките тогава, разбира много години по-късно:
"На една Нова година, през 80-те, бях изпаднала в недоимък, а трите ми деца очакваха празника. И тогава започнах да изрязвам от хартия снежинки и да ги лепя по мебели, по прозорци. А когато се върнаха от училище, децата изпаднаха във възторг: "Майко, ние влизаме в снежна приказка! Никой няма да има такъв красив празник!"."
Оттогава всяка зима при първи сняг Веска Чернева прави своята невероятна украса, постигайки почти невъзможното: както и при истинските снежинки, сред това огромно разнообразие няма нито една повтаряща се по форма и елементи:
"Това е нещо, което и аз не мога да обясня – признава събеседничката ни. – Просто когато почна да изрязвам, рязвам някъде и си казвам: "Не! Това съм го правила!". И я оставям за приятели и започвам друга. Това е нещо много чудно. Човек не знае какви са възможностите на мозъка му, той е много по-голям от компютъра."
С годините снежинките стават толкова много, че Веска Чернева решава да кандидатства за рекордите на "Гинес" за най-голям брой снежинки. Оказва се обаче, че такава категория няма и ѝ предлагат да създаде най-голямата хартиена снежинка на света.
"За да направя такава снежинка, трябва да платя за наем на салон, хартия и други – уточнява Веска Чернева. – На едно благотворително събитие, в което участвах с моите снежинки, получих предложение за спонсорство, но човекът беше софиянец, а аз съм от Русе и искам голямата снежинка да излезе от Русе. Не съм се оказала от "Гинес", защото само малко да започнат да прехвръкват снежинки, те ме вдъхновяват да започна да изрязвам отново. Винаги мога да опитам пак, просто чакам своя подходящ момент."
Най-голямо удовлетворение за майсторката носи искреното възхищение на хората, когато видят великолепните снежинки за първи път:
"Най-много се впечатляват от красотата им и от това, че са неповторими. А най-голямо удоволствие е когато отида в изложбената зала, да видя жени с кукички и кълбета да заплитат модели направо от снежинките" – признава Веска Чернева.
Счетоводителка по професия, но творец по душа, дейната пенсионерка не спира да създава и показва красотата, излязла от нейните ръце. През 2005 г. организира в Русе първата си изложба "Снежна приказка". Пет години по-късно невероятните ѝ произведения са изложени в София и Сливен, а тази година всички желаещи ще могат да им се насладят във Велико-Търново, на концерт на младите пианисти – ученици на изтъкнатата ни преподавателка Десислава Братоева на 18 декември.
"Аз вярвам в чудеса и пожелавам на България да стане една чудесна страна, за да не бягат нашите деца и внуци в чужбина, а да си останат да работят тук, в България – изрича своите благопожелания в навечерието на светлите празници Веска Чернева. – А на всеки един българин да му се случи Коледно чудо, за да повярва, че раят на земята е тук, в България. Весели празници!"
Елена Арнаудова пристига в Словакия през 2004 г., когато след конкурс е избрана да оглави Българския културен институт в Братислава . В продължение на девет години тя се грижи за това българската култура да бъде представена по възможно най-добрия..
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..