"Няма нищо по-хубаво от лошото време" – констатира българският писател Богомил Райнов в едноименния си роман, преразказан на кино език от режисьора Методи Андонов. Днес тази сентенция може да звучи и като покана да посетим Националния дворец на културата, където ще се спасим от студа и влагата през тази декемврийска седмица, а и ще открием нови или отдавна търсени книги на над 170 издателства, с които да попълним своята библиотека или да подарим на близки и приятели за предстоящите празници. Петдесетото издание на Софийския международен панаир на книгата вече започна, а мотото му тази година е "Създаваме истории. Създаваме история".

История и традиция открихме още в една от първите прояви в рамки на книжния форум – награждаването на лауреатите от седмото издание на Националния поетичен конкурс "Непознати улици". Започнал като на шега, той днес заема важно място в сърцето неговия създател – обичаната българска певица Мария Мутафчиева.

"Всичко започна през 2012 година, когато писателят и издател Румяна Емануилиду ме убеди да издам моите собствени ученически стихове. Аз първоначално се дърпах, защото никога не бях мислела в тази посока. Когато пишеш, докато си ученик, това си остава едно много интимно действие и някак не ти се струва, че би могъл да го споделиш с хората. Още повече, че ние тогава вече имахме няколко издадени музикални албума и изведнъж, изненадвам всички с моите ученически стихове, които излизат на бял свят. Реших, че щом аз правя това, е редно да подам ръка и на хората, които след мен са започнали да пишат в ученическа възраст."

След първите шест издания следва пауза, но Мария е щастлива, че конкурсът продължава отново, а част от участниците в предишните му издания, поддържат връзка помежду си.

"Аз се шегувах, че сме вече цяла армия, но ще станем някой ден. Колкото повече издания минават, толкова повече пъстри млади хора събираме около себе си и мисля, че ако и децата, които идват след нас, успеят да формират свои общества, ще имат близки хора, които мислят като тях."

Поетичният конкурс е насочен към ученици от VII до XII клас, като награди се връчват в две възрастови групи. Общо седем млади поети са отличени в тазгодишното издание на „Непознати улици“. Сред тях е Огнян Илиев – ученик от XII клас на Националната гимназия за древни езици и култури. 

Той зае второ място в своята възрастова категория и беше изключително развълнуван да даде едно от първите си интервюта пред Радио България. Младият поет пише едва от половин година и признава, че стиховете му нямат специфична посока:

"Аз пиша за нещата, които преживявам, виждам и които искам да видя. Стихотворенията, които изпратих бяха три и това, което беше предпочетено е озаглавено „Прозорец“ - може би е леко мрачно. През повечето време успявам да видя красивото в живота и нещата, които ни заобикалят. Сякаш обаче, когато пиша поезия, споделям по-скоро нещо екзистенциално, което за хората може да изглежда и мрачно."

За Мартина Друмева, която печели трето място на конкурса през 2014 година, а през 2015 триумфира в категория от 10 до 12 клас, писането е състояние, което не те оставя на мира, докато не посегнеш към химикалката и белия лист:

"Изпадаш в една фаза, когато просто искаш да напишеш нещо, а то се пише само. Най-общо ме вълнуват темите за живота, самотата в тийнейджърските ми години и отделните детайли около нас. Дори от една разходка, може да видиш много интересни образи, които да те вдъхновят, ако пишеш проза, за много различни герои."

Макар днес да работи като маркетинг координатор на фармацевтична компания, Мартина е арабист:

"Интересното е, че по арабистиката ме запали киното. Първоначално гледах иранско кино, по-късно се запознах и с арабските филми – признава момичето. Постепенно започнах да се интересувам от арабския свят, запознах се с литературата. Беше интересно предизвикателство и реших, че филологията е универсален избор."

Признава, че преводът е онова, което я влече най-много. Затова в свободното си време продължава да обогатява арабския си, превеждайки различни документи.

Златена Божкова пък е участник от първото издание на конкурса "Непознти улици" през 2012 година. Тогава е VIII клас в Езиковата гимназия „Гео Милев“ в Добрич и безапелационно печели първо място, още с първото си явяване.

"Изпратих "Апостроф" на стихотворение на Виолета Христова, в което тя казва "светът на нищо не мирише, само на студ и етер". Аз го апострофирах, че всъщност мирише на много хубави неща и тогава спечелих първа награда от конкурса. Това беше неочаквана, но приятна изненада, тъй като чувствам, че той е скъп и важен за мен."

За Златена и семейството ѝ вдъхновителката на конкурса Мария и съпругът ѝ Мирослав Мутафчиев са близки приятели, а музиката им не спира да звучи в техния дом. Затова момичето се надява тя да достигне до повече хора, които да почувстват нейния заряд, уют и топлина, особено в тези дни.

• Мария Мутафчиева-Мери: Най-скъпият подарък са щастливите дни с най-близките ни хора