Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

120 години студентски празник в България

Даниел Парушев: 15 % от завършващите български университет напускат страната

Снимка: БГНЕС

"Най-хубавото нещо в студентския живот на един млад човек е отбелязването на 8 декември" – казва председателят на Национално представителство на студентските съвети в България Даниел Парушев. След времето на изолация и противоепидемични мерки, днес повече от 214 хиляди студенти от 51 висши училища в страната (214 782 са студентите в България по данни на НСИ за учебната 2022/2023) ще имат възможност истински да се отдадат на празника със своите колеги.

"Студентската общност, особено колегите, които започнаха образование си по време на пандемията, не бяха активни участници в 8 декември. Те го прекараха затворени при родителите си вкъщи. А сега се вижда новият трепет, емоцията и това си личи по многото студенти, които отново се отправят към курортите ни с желание да отпразнуват своя ден с един дълъг весел уикенд"- отбелязва пред Радио България Даниел Парушев. Вълнение, което не подминава и техните родители, признава той.

Даниел Парушев

Международният ден на студентите се отбелязва на 17 ноември от 1941 година по предложение на Международния студентски съвет в Лондон, но в България традицията е различна и води началото си от 1903 година, когато 8 декември е определен за празник на единствения в Княжество България университет - Висшето училище в София, днес Софийски университет "Св. Климент Охридски". Датата е свързана с почитането на един от Светите Седмочисленици- Св. Климент Охридски (по стар стил, днес датата е 25 ноември). По политически причини официалното отбелязване на този ден е било забранено през 1944 година и възстановено през 1962 година, за да създава спомени в историята на всеки бивш и настоящ български студент.

"8 декември вече е символ. Символ на младите, на непринуденото общество, на обществото, което може да промени начина на живот, да променя като цяло една страна. Затова и в повечето западни държави се казва, че студентите са един от най-важните ресурси на обществото, защото те са млади, енергични и спомагат за развитието на всяка една икономика. Мотивацията при тях е голяма. Днешният ден е символ на знанието, на добрите контакти, защото студентството е именно времето, в което колегите ни се изграждат, стават по-отговорни и мислещи за живота си личности"- признава Парушев.

Това общество - двигател на промяната, обаче се заражда още в училище. Ако се опрем на резултатите от международното изследване на ученици от 80 държави по света PISA, които станаха ясни само преди дни, нещата никак не изглеждат празнични за България.

Пирово ли е вълнението на днешните студенти?


"Това е факт, който се забелязва от последните години, че младите хора все повече обръщат внимание на новите технологии и на дигиталните си устройства и все по-малко четат книги - функционалната неграмотност е факт и тя ни заобикаля. Да, има студенти които не са подготвени. Някои ученици изобщо не успяват да влязат във висшите ни училища, други изобщо не правят опит да продължат образованието си. Има наши колеги, които имат пропуски при постъпване в университет, като дори това как да си напишат автобиография, но с помощта на преподавателите за няколко месеца те биват изчистени. Аз ще ви дам друга статистика – от завършващите висше образование у нас само допреди пет години 25 % напускаха България. В момента тази статистика е намалена на 15%. Така, че може да отбележим, че студентите на България остават в България, където искат да се реализират. Този процент ще продължи да намалява, защото страната ни, поне в големите градове, предоставя едни добри условия за живот. Масово колегите работят в международни компании, те знаят езици, разбират от финанси, добри специалисти са в своите области" – обяснява председателят на Национално представителство на студентските съвети у нас.


Той е категоричен, че висшето образование в България дава много добра подготовка на възпитаниците си дори по отношение на справянето с живота. И допълва, че отговорността за резултатите в средното образование не е само на учителите. Тя е и в самите деца и техните родители, които трябва да ги насочват и подкрепят в образователния процес. Въпрос на дисциплина, насоки и положен труд включително и вкъщи смята младия българин.

"Трябва да се чете много повече, да се водят разговори, да се посещават кариерни форуми, където се следят тенденциите, виждат се рейтингите на университетите и реализацията след завършването им. Това е пътят, а не просто да се пуснем по течението на автопилот"- убеден е Даниел Парушев. 

По отношение на уравнението "търсене-предлагане" от страна на бизнеса и висшите учебни заведения Парушев е категоричен, че все повече висшисти у нас работят по специалността си, особено когато става дума за тясно профилирани специалности като медицина, финанси, агрономство и архитектура.


"Тенденцията е, че все повече български студенти да имат желание да се върнат в родината. Разбира се в момента има дестинации като Нидерландия, Германия и дори Великобритания, въпреки Брекзит, които предлагат много добри условия за образование и реализация след това. Но тенденцията към момента е благоприятна за България. Защото, както вече споменах, в големите български градове има по-висок стандарт на живот, могат да се изкарват добри доходи, да се намери работа в международни компании. И всичко това прави големите градове конкурентни на живота в Западна Европа."

Даниел Парушев определя България като интересна дестинация за инвестиции от страна на международните компании, особено в сферата на високите технологии, което естествено води до интернационализация на човешки ресурс. Днес ЕС е една голяма държава, казва той, и е изключително ценно за младите българи да пътуват, да минават през различни курсове, специализации и магистратури в чужбина, да се запознаят с различните култури и дори образователни системи и след това да правят дългосрочни планове за живота и кариерното си развитие.

Учене през целия живот

Огромна грешка е мисленето, че след завършване на висшето си образование сме изпълнили образователната си мисия и ни предстои само професионално изграждане, убеден е Парушев. Защото развитието на новите технологии показва нещо съвсем различно – динамична смяна на работното място и дори сфера на работа.


"Колегите, които днес празнуват има голяма вероятност да продължат да празнуват още дълго време. Може би не по курорти и с тази емоция, но голяма е вероятността те да бъдат студенти дълго време. И това е нормално. Това е тенденцията от Западна Европа и Северна Америка, където хората имат по две, три и повече завършени магистратури. Тук не говорим за пренебрежителното по български "вечен студент". Не, човек трябва да се реализира, да се преквалифицира, да учи нови и нови неща, за да бъде конкурентно способен в настоящето, ако не иска да отпадне. Това е тенденция, която ще се засилва и през следващите години"- обяснява Даниел и пожелава днес на колегите си да бъдат много здрави и отговорни - и когато празнуват, и когато пътуват.

"Трябва да празнуват отговорно и с мисъл, защото и утре е ден и всичко трябва да бъде в рамките на нормалното, за да могат да се радват на още много студентски празници заедно."

*Даниел Парушев е роден в Бургас. Завършва бакалавър по "Бизнес администрация” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Магистър е по "Бизнес администрация”, а към днешна дата изучава магистратура "Транспортен мениджмънт” в УНСС. От 2020 г. е председател и член на Изпълнителния съвет към Националното представителство на студентските съвети. Член е на Европейския студентски съюз, Академичния съвет към УНСС, както и на Обществения съвет към министъра на образованието, Национална работна група за въпросите и младежта в ЕС и Младежкия консултативен съвет към Столична община.

Снимки: БГНЕС, freepik.com




БНР подкасти:

Още от категорията

Снимка: НЧ „Христо Ботев-1894“, с. Гостилица

В село Гостилица пресъздават обичая "Ялова понуда“

Ден след празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан, в Дряновското село Гостилица самодейците от местното читалище пресъздават народния обичай "Ялова понуда". Празникът е наситен е с много зрелищност и изненади и е посветен на раждаемостта.  Жените..

публикувано на 15.02.24 в 07:30
Снимка: НЧ „Съединение 1923” с. Бърдарски геран

Банатските българи канят всички на традиционно карнавално шествие

Най-големият пролетен празник, който връща по родните места банатските българи и в Румъния, и Сърбия, и в българското село Бърдарски геран се нарича Фършанги (названието  идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching и означава "карнавал"). Това..

публикувано на 09.02.24 в 10:25

Bean Valentine в Смилян - преоткрий и се влюби в бобовите храни

Чийз кейк и три вида разядки, приготвени на базата на смилянски фасул, както и още цяла плеяда вкусни, здравословни и нестандартни ястия със смилянски боб могат да опитат гостите на родопското село Смилян в рамките на кампанията   "Преоткрий и..

публикувано на 07.02.24 в 12:55