Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дигитална етнографска карта на България разкрива непознати страни от нематериалното ни наследство

Приложението може да се надгради с културното наследство на българите от историческата диаспора

Снимка: БТА

Националният етнографски музей вече разполага с Дигитална етнографска карта на България, която представя събираните през годините артефакти в колекциите му. На картата са показани комплексно и по региони елементи от движимото и нематериалното етнографско културно наследство на страната ни. Засега приложението може да бъде разгледано в сградата на музея, където посетителите ще могат на място да видят рисунки, фотографии и описания на народни носии, архитектурни образци, характерни народни занаяти и елементи от празничните обреди в селища из цялата страна.


етнографската карта са въведени над 1000 селищаа самите обекти са над 2000", посочва Ивайло Първанов, един от създателите на приложението:

"Картата за момента е разделена в два модула – селищно експониране на обектите, където е посочено точно от коя част на страната е постъпил всеки един от тях в архивите на етнографския музей. Другата част са етнографските области, където всеки може да получи достъпна кратка информация за всяка една от тях. Стремили сме се информацията, която може да бъде получена от картата, да е толкова, колкото можеш да изчетеш на телефона си. Във времето, в което живеем, това което могат да възприемат потребителите е точно толкова, колкото могат да скролват на телефона си."

Ивайло Първанов
Освен подробните описания на селища, картата съдържа и оригинални скици и рисунки, аудио, видео, фото документи и текстове, съхранявани в Народописния архив и Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ – БАН. До този момент в експозициите му рядко са попадали хорàта, игрите, приказките, поговорките, но с възможностите на тази нова техника те вече ще бъдат достъпни за всички.

Това е вторият дигитален проект, разработен от Ивайло Първанов, който през 2021 г. създава и "Дигитален танцов атлас", като част от интердисциплинарен дисертационен труд. Съвместно с екипа, с който работи по проектите, се стреми да даде нов "цифров живот" на огромното богатство от културни ценности по нашите земи:


"Днес виждаме осъществен труда на екип от 20 души – отбелязва Ивайло Първанов, чиято тясна специалност е картографиране на нематериалното културно наследство и по-специално на танца. – Нашата цел е Националният етнографски музей да заеме заслуженото си място сред останалите музеи по света."

Дигиталната етнографска карта на България е част от проекта "Съхраняване, представяне и социализация на българското етнографско и фолклорно културно наследство", който се осъществява със съдействието на Държавна агенция "Архиви". Именно Агенцията предоставя копия на оригинални карти на именития български етнограф Христо Вакарелски, поставил началото на етнографското картографиране в българската наука.


Ръководител на екипа от млади учени е доцент Петко Христов, директор на ИЕФЕМ – БАН, който се надява изследователската работа да разшири границите си:

"В момента показваме движими културни ценности и образци на нематериалното културно наследство от територията на България, но това е само първата стъпка. Картата има възможност да се дообогатява и със селища, и с артефакти, но и да се разширява в посока на културното наследство на българите от историческата диаспора."

Снимки: БТА, FB / NationalEthnographicMuseum

Още от категорията

Снимка: НЧ „Христо Ботев-1894“, с. Гостилица

В село Гостилица пресъздават обичая "Ялова понуда“

Ден след празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан, в Дряновското село Гостилица самодейците от местното читалище пресъздават народния обичай "Ялова понуда". Празникът е наситен е с много зрелищност и изненади и е посветен на раждаемостта.  Жените..

публикувано на 15.02.24 в 07:30
Снимка: НЧ „Съединение 1923” с. Бърдарски геран

Банатските българи канят всички на традиционно карнавално шествие

Най-големият пролетен празник, който връща по родните места банатските българи и в Румъния, и Сърбия, и в българското село Бърдарски геран се нарича Фършанги (названието  идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching и означава "карнавал"). Това..

публикувано на 09.02.24 в 10:25

Bean Valentine в Смилян - преоткрий и се влюби в бобовите храни

Чийз кейк и три вида разядки, приготвени на базата на смилянски фасул, както и още цяла плеяда вкусни, здравословни и нестандартни ястия със смилянски боб могат да опитат гостите на родопското село Смилян в рамките на кампанията   "Преоткрий и..

публикувано на 07.02.24 в 12:55