Две от първите класни училища в България дължим на просветителя и писател Найден Геров. Смята се, че неговият род е най-старият в родния му град Копривщица. Учи в килийното училище на своя баща, след това в гръцко училище в Пловдив и отново в Копривщица, преди да замине за Одеса, където посещава Одеската гимназия, а след това и Ришельовият лицей. След завръщането си в Копривщица през 1846 година, Геров открива там свое училище и създава първия в България учебник по физика (1849), с който поставя основите на тази наука у нас.
През 1850 година подписва договор с пловдивските първенци, според който получава 6000 гроша, за да открие класно училище в града. По негова инициатива на 11 май 1851 г. в училището, чийто патрон са Светите братя Кирил и Методий, за първи път в Пловдив се организира празник, посветен на делото им. Приемник на първото в града българско школо "Св. Св. Кирил и Методий", запазило жив спомена за неговия създател, е Основно училище "Княз Александър I".
То е открито на 20 октомври 1885 г., малко повече от месец след Съединението на България. От неговите класни стаи в културния и обществения живот на България се вливат личности като Иван Вазов, Петко Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов, Андрей Ляпчев и др. Възпитаник на това училище е и най-светлата личност в нашата история – Васил Левски. Факт, който е огромна гордост, но и задължение за всяко следващо поколение ученици.
Разположено на брега на река Марица, просветното средище се помещава във все същата неголяма възрожденска сграда. Това създава известен проблем за повече от две хиляди ученици, които учат в него. Предстои изграждането на нова сграда в съществуващо празно дворно място в рамките на имота, което ще позволи преминаването на учениците в едносменен режим на обучение.
Откроява се обаче съществен проблем – новото тяло би доминирало над историческата сграда, тъй като е по-голямо от нея. На базата на задание, изготвено от ръководството на училището, архитект Константина Костова предлага проект за неговото разширение, в който този обем да бъде разделен на по-малки, групирани смислово – класни стаи от първи до четвърти клас, учебни пространства за пети до седми клас, специализирани кабинети, библиотечен център, спортен център и администрация.
"Функционалното решение на новото училище предполага то да е максимално съвременно, да осигурява възможността за учене чрез игра и опит за преподаване по различни съвременни методи – посочи в презентацията си архитект Константина Костова. – Историческата сграда остава най-изявената в своята среда, запазва се озеленяването в имота, предвидено е обаче и ново такова, за да се получи достатъчно хармонична среда между съвременността и архитектурното богатство."
В новата сграда коридорните пространства ще са по-малко и ще са проектирани по различен начин:
"Когато са в междучасие, учениците могат да излязат в едно централно общо пространство на всеки етаж и от четири класни стаи ще могат да общуват и да се забавляват пълноценно – обясни в интервю за Радио България архитектът. – Така се избягва стандартното разположение в училищната среда на различните стаи, в които провеждаш съответните часове, а коридорът да е само едно транзитно пространство между тях, в което ти си никой."
Училището ще разполага още с 350 кв. м. библиотека и актова зала със 150 места, които ще могат да бъдат използвани и за обществени събития.
Що се отнася до скритите проблеми, с които се сблъсква всеки архитект, заел се да променя или допълва средата, в която се намира недвижима културна ценност от национално значение, каквато е училище "Княз Александър I", Константина признава, че такива винаги има:
"Скрити е точно казано, защото когато започваш подобна задача, не си съвсем наясно със структурата ѝ, а когато има намеси по подобна сграда, има много неща, които трябва да се съобразят – категорична е Константина. – Най-важното е да бъде намерен точният подход, за да се откроят най-важните ѝ характеристики и историческата ѝ ценност, за да може то да бъде запазено максимално. Оттам нататък идва подходът, който всеки проектант избира, да направи възможно новата намеса да е удачна не само за хората днес, но и за следващите поколения."
Снимки: арх. Константина Костова, архив на ОУ "Княз Александър I"
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова,..